Стефан е добро момче. Поне така изглежда. И е нахилен, което може и да не изглежда така, защото предпочита да е сериозен на снимки (успяхме да го издебнем обаче).
Стефан E и E БИЛ много неща.
Визитка на настоящето – лЕто "две и дванадесето":
Стефан Величков вече е Diamondz - млад, талантлив, амбициозен дъбстеп/бас диджей и продуцент, който си търси котка по критерий "жива” (Жана, молим те, позволи му). Няма си приятелка и "не му трябва”, защото "откакто е без работа, няма никакво време”.
Не обича жегата, би живял в Англия, заради климата, иска да запише парче с Daft Punk и има осъзнато смущаваща връзка с лаптопа си.
Визитка на миналото – преди лЕто "две и дванадесето":
Стефан Величков е бил World Premierе – по-млад, сигурно също толкова талантлив и амбициозен дъбстеп/бас диджей и продуцент, който дълго време работил като риск мениджър към сайт за онлайн залагания. Бил е студент в МВБУ (Международно Висше Бизнес Училище), специалност МИО и го е завършил.
В по-близкото вече минало DJ Diamondz спечели конкурса Play@Exit и представи България, откривайки Happynovisad сцената на сръбския фестивал. Срещнахме се в един ненормално горещ следобед в една "тайна градина", пихме лимонада и си говорихме на фона на самотна гайда в центъра на София. По-скоро той говори, аз предимно слушах. Ето какво чух...
Разкажи как беше на EXIT?
На EXIT беше яко!
Как реши да участваш в конкурса?
Ами видях конкурса и разбрах, че е с "лайкове” (във Facebook, събралият най-много харесвания печели – бел. ред.). Всеки може да спечели конкурс с "лайкове”.
Разгледах хората, които вече се бяха записали. Имаше всякакви групи. Не искам да обидя някого, но имаше някакви с християнски рок – кой ги слуша, братче? Някакви 5 човека свирят музика, която е умряла преди 40 години, даже не е имала живот тогава.
И аз ги гледам и си викам: "О, ти луд ли си, и аз имам шанс тук! Щом е с лайкове, ще го изработим, няма начин.”
Записах се и започнаха да ме харесват някакви хора. Стигнах 350-400 лайка и всичко беше наред. Но после другите групи започнаха да набиват яко, явно спамят. Взех да спамя и аз. Колко съм изспамил... Ама не писах групово съобщение до 200 човека, а на всеки от приятелите си съм писал лично.
Така Diamondz "изспамил" пътя си до списъка с 5-има изпълнители, от които организаторите от EXIT избират големия победител.
Като стигнах до този етап, бях почти сигурен, че ще съм аз, защото, като погледнеш артистите на EXIT, ти става ясно, че натам са се насочили и аз съм най-подходящ.
Участвах, защото беше лесна възможност за получаване на малко повече опит. Готино е да пускаш на такъв фестивал, да срещнеш хора, които се занимават със същото нещо, да обмените опит...
Срещна ли такива хора?
Срещнах, да. Срещнах няколко човека. Най-якото беше, че срещнах Skream последната вечер. Той пускаше на същата сцена, на която и аз пусках, заедно със Sgt Pokes. И Goldie пускаше там.
И срещнах Skream и беше много яко. Говорихме си, майтапехме се. Дадох му един диск с мои неща. Сигурно не го е чул или го е чул и не му е харесало. ‘Се тая... Въпросът е, че си поговорихме.
Изпуснах Buraka Som Sistema обаче и много ме е яд!
Освен тях какво друго искаше да видиш на фестивала? Хареса ли си нещо?
Общо взето ходих да гледам неща, които са по-близки до моята музика. Исках да видя къде горе-долу съм аз, защото диджеи като Skream и MistaJam постоянно получават нова музика, постоянно имат нови неща. И разликата между това, което те пускат и това, което аз пускам, е, че 30% от траклиста при тях е с 2 месеца по-нов и имат много ексклузивни неща. Исках да проверя на какво ниво съм аз. Дали съм съвременен. Оказа се, че нещата, които аз пускам са нещата, които те пускат, с изключение на суперексклузивните тракове.
Сверил си си часовника...
Да и се оказа, че съм с правилния часовник...
Не, тук всичко е толкова назад. Малко бавно се схващат нещата. Хората не се интересуват толкова много като че ли. Назад са...
А дали въобще ще стигнат до момента, в който ще слушат тази музика и ще се правят успешни партита?
Нали се опитваме. Има организации, които се опитваме. Моята организация True Badness с Томи (Tommy Gun), Platform на JamesBongg и компания, Mirizma – от толкова много време опитваме да прокараме този звук тук. Хората започват все повече и повече да го харесват, но някак много бавно става. Не става с такива мощни темпове.
Не знам защо е така. Правят се партита, даже доста. И ние ще правим едно голямо парти сега през октомври с UKF – най-големият канал за електронна музика в света. Наскоро минаха 1 млрд. гледания на канала им в YouTube.
Ta, партита има. Все повече хора идват, но някак си не сме на ръба на острието, а сме по-назад.
Другото е, че нямаме толкова много артисти, които да бутат тази музика напред. Има много малко. Хората не ги познават.
Те пък от своя страна не си подкрепят локалните артисти по никакъв начин и това е проблем за България. Тук диджеите пускат чужди парчета. Не пускат свои парчета. Съвременното диджейство е да си в по-голяма степен продуцент – да пускаш и авторска музика. Тук в България още сме на нивото, в което популярните диджеи пускат само чужди парчета и нямат нито едно собствено и никога не са имали.
Спомена за подкрепата между артистите. Ти кого би подкрепил, с кого от нашите артисти би работил?
Наскоро слушах новите неща на Disco Nutter - Ясен. Много са яки! С него даже си говорехме да правим някакви неща заедно, но все не става.
Balkansky, например. Кефят ме неговите неща, но е много твърд за мен. Не е много моето, но са му много яки нещата. Той може би е единственият, който е избутал и е много напред. Рилийзи, плочи, викат го постоянно в чужбина, но пак тук - в България, за него подкрепата е много мижава. Не знам защо.
Със 100 кила правим разни неща. (вмъква ей така, между другото)
Така ли!?! И как се получава?
Ами, яки! Скоро би трябвало да видят бял свят. Въпросът е, че е малко трудно, защото сме от два различни свята – той е от рапа, аз съм от електронната музика и докато се споят нещата, става трудно. И двамата обаче имаме идеи, които си харесваме и въпросът е да ги напаснем.
С някоя от дамите от българската сцена би ли работил?
Ами, аз не знам коя дама прави музика в България.
Рут, например?
О-о-о, да, Рут. Бих работил с нея. Аз даже имам няколко неща, които гласях за нея. Пратих й ги, но тя май е доста заета напоследък.
Много ми се ще да работя с вокалисти или вокалистки. Тогава стават доста по-мейнстрийм нещата, достигат до повече хора. Повече хора могат да се асоциират с някой трак с вокали, на който могат да си припяват.
Ей, тази DENA! Наскоро избухна с "Cash, Diamond Rings, Swimming Pools". DENA ме кефи. Тя е като балканската M.I.A. Писах й в Twitter. Не ми отговори. Ега ти хората! Какво стана? Изведнъж те удари рок стар статусът ли?
Ако това интервю стигне до DENA: DENA, обади ми се. Дай да направим нещо. Ще е яко! Ще ги убием. Ще бъде като балканската Buraka.
Не ти липсват идеи, личи си...
Имам. И този EXIT как ме надъха. Аз се прибрах, на първия ден релакс, на втория ден, всъщност през нощта, направих едно парче. Ей така, от нищото!
Оказва се, че работи вечер, защото апартаментът, в който живее е на последния етаж и му е много топло, което му пречи да функционира. След разговор за жегите и идеалното време в Англия стигаме до зимата и по-точно миналата зима, когато все още е имал работа.
Какво работеше?
Бях риск мениджър в една компания, която се занимава с онлайн залагания. Поддръжка на сайтове за залагания. И го бачках 5 години.
Заради музиката ли напусна работа?
Отделът, в който работех, се премести във Филипините. Аз ходих да ги обучавам. Останах тук в нещо като бек-ъп офис. Нищо не правех. Мина една година, в която нищо не правех и ми плащаха. Най-накрая решиха, че трябва да ме съкратят или да ме преместят на друга позиция. Другата позиция не ми харесваше и заплатата беше много, много по-ниска и прецених, че вече искам да се занимавам само с музика. Казах да ме съкратят. Така ще имам 6 месеца аванта от държавата. Съкратиха ме и сега имам още 4-5 месеца на издръжка от държавата. Малко е по-тегаво, защото парите са малко...
И какво? Това ли е срокът, който си си дал? Ако не стане нещо тези 4-5 месеца, ще си търсиш работа?
Казвам си, че ако не стане нищо, ще се откажа, но знам, че няма да се откажа. Защото това ми е мечта. Като ги гледаш тия хора, които се успели и знаеш, че те са били там, и те са били същите – всеки може да го постигне, само трябва да бачкаш и да не си абсолютния тъпанар да не можеш да направиш нищо, а аз не съм. Получава ми се. С работа ще стане. И аз се надявам тайничко, и си знам, че един ден ще бъде там. И ще бутам, докато издържа. И на работа ще се хвана... в Мак Доналдс. Приятели имам, които могат да ми помагат. Те си ми и помагат, де. Повечето не ме приемат насериозно, но трябва да ме приемат, защото в скоро време ще ми трябва истинска помощ – пари, храна, подслон...
Моите планове за следващите 4 месеца са да направя едно 20-30 качествени парчета, които да видят бял свят.
В следващите 4 месеца предстои и партито с UKF през октомври, за което се заговаряме и става ясно, че трябват спонсори, които, не-изненадващо, трудно се намират. Така че, след призива към Жана (съквартирантка) за котка и DENA за общо парче, сега отправяме и един към спонсорите... и продължаваме с:
Ти откога свириш на компютър?
Наскоро си намерих някакви неща на 2005. Не си спомням откога е първото ми парче, но някъде оттогава. На FurtyLoops. Oooo, правех и едни парчета много, много отдавна на една програма EJay, която беше с готови семпли. Ужасна работа. На Aqua „Barby Girl” сигурно е правена на нея. След това FrutyLoops, след това Reason, малко Cool Edit и Abbleton Live и сега Pro Logic.
А свириш ли на някакъв музикален инструмент? Учил ли си музика?
Не. Никакво музикално образование. Като малък свирех на консервени кутии и си ги записвах на касетофона едно върху друго. Беше доста лудо.
Оказва се, че сам се учи да свири на клавиатура като за пиано и вече може да свири няколко парчета.
О-о-о и на Daft Punk някои неща свиря. Те са ми страшно любими. Като се чудя какво да правя, си пускам най-често Daft Punk. Слушам ги много и така ми идва нещо на главата. Много са големи. Daft Punk и Глория Естефан. Напоследък много я слушам. Много е яка.
Това не го очаквах!
Ами, нали навлиза цялата тази вълна от 80-те години особено в барабаните. Тогава започва използването на дръм машини вместо живи барабани и те направо се побъркват да ги ползват. И навсякъде се чува "туп-ду-дуп-ту-туп-ту" (доста успешна имитация с уста). Напоследък това се връща много и мен много ме кефи. В последните парчета имам много от това. Попаднах на един Greatest Hits на Глория Естефан, който е направо страшен. Какви парчета е правила тази жена...
Та, слушам всякакви работи.
А какви работи прави Diamondz – можете да разберете от канала му в SoundCloud, докато чакате втората част на това дълго интервю. Има какво да научите от продължението. Например, откъде идва Diamondz, как този Diamondz създава парчетата си, как си намира участия и дългоочаквания отговор на вечния въпрос: "Какъв е проблемът на артистите в България?"
*Diamondz (are) forever - "Diamondz завинаги" или "Диамантите са вечни", както ви харесва =)
