Във войната за нашето освобождение се бият и румънски войски. За нас тя е освободителна, а за тях – война за независимост. Най-тежките битки са били около Плевен. Тогава 35-те хил. румънски войници са предвождани от ген. Михаил Черкез. Заедно с посолството на Румъния в България успяхме да открием потомците му.
Срещаме се с тях във фамилната къща в Букурещ. Семейството пази две снимки от най-важните моменти от битката при Плевен, като на едната е запечатано предаването на Осман паша.
Но най-ценната реликва е ножницата на сабята, с която Черкез се бие във войната.
Всички предмети са съхранявани със страх по време на комунистическия режим в Румъния, когато да си наследник на генерал от кралската армия е било почти престъпление.
През комунизма, поради политическите репресии, тези, които притежаваха оръжие, бяха наказвани. Дори сабя като тази от войната се е смятала за оръжие, разказва проф. Петре Горан, който е историк и специалист по тема Балкани.
Това, което знам, е че моите лели са заровили сабята на ген. Черкез, за да не я предадат, за да не бъде отнета. Оттогава обаче са минали много години и вече никой не знае къде е заровена, добавя той.
Българите и румънците са били много тясно свързани преди и след войната, някои много важни хора са живеели в Букурещ, като Христо Ботев и Любен Каравелов, коментира Радо Черкез, който също посвещава живота си на историята.
Румънската армия участва главно в битките за Плевен, а те продължават месеци. Само в една от атаките – тази край Гривица, дават хиляди жертви. Вземайки дейно участие при последната успешна обсада, след победата ген. Черкез е човекът, на когото Осман паша е искал да предаде сабята си. Той обаче отговаря, че това трябва да се случи по старшинство и оставя ген. Ганецки да приеме знака за капитулация на турците.
Почти всички наследници на ген. Черкез са посещавали Панорамата в Плевен. Радо също е бил там и бил истински трогнат е от сцената с предаването на сабята.
Вижте повече във видеото:
