България се зае с бежанците цяла година след симптома за кризата

България работи по въпроса с бежанската криза от Сирия от месец август, когато проблемът ескалира, въпреки че симптоми за възможно подобно развитие е има от година по-рано. Това обясни в предаването „Тази сутрин” по bTV зам.-министърът на вътрешните работи Васил Маринов, който е и зам.-председател на Националния кризисен щаб за бежанците.

Без да отправя директни обвинения срещу предишното правителство, той спомена, че въпросът за сирийските бежанци е бил в дневния ред на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента през февруари. „Тогава Цветанов (министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов” – бел.ред.) каза, че всичко е под контрол”, посочи Маринов.

По думите му, само до преди месец капацитетът за настаняване на Държавната агенция за бежанците е била 1230 души, а откакто е заработил кризисния щаб, той е увеличен до 3300 души. „Щеше да е по-лесно, ако преди година при симптома „Сирия” бяха подготвени домове за бежанци”, подчерта зам.-министърът.

„От август 2012 г. до август 2013 г. в България влизаха по около двайсетина сирийски граждани на месец. След това броят им рязко се увеличи в пъти”, обясни той.

Европейската помощ

Васил Маринов информира още, че България е поискала помощ от Европейския съюз за справяне с бежанския проблем. Това е станало чрез подаване на апликационна форма за помощ за настаняване на 5000 души преди седмица след срещата на вътрешния министър Цветлин Йовчев и еврокомисарите Сесилия Малмстрьом и Кристалина Георгиева в Брюксел.

Маринов обясни още, че ЕС може да предостави финансова помощ по линия на два специализирани фонда за бежанци, които разполагат с общо близо 14 млн. евро до края на годината. Тази сума обаче трябва да се разпредели между България, Гърция и Кипър. За целта експерти на Европейската комисия ще посетят трите държави, за да решат как да разпределят помощта. Посещението в Бълагария е насрочено за началото на октомври.

„Експертна и техническа помощ получаваме и сега от Фронтекс”, увери още зам.-министърът.

Проблемът на границата с Турция

Според ген. Атанас Атанасов, бивш директор на Националната служба за сигурност в кабинета „Костов”, правителството на ГЕРБ е „занемарило” въпроса за сирийската криза, въпреки че той представлява според него „основна заплаха за националната ни сигурност”.

„Очевидно е, че има тиха тайна търпимост за нелегално преминаване на границата. Аз съм убеден, че този поток от хора се контролира от турската държава и той се насочва. Като гражданин и политик питам кой ги селектира? Охранява ли се българската граница?” попита Атанасов.

Васил Маринов отговори категорично, че границата се охранява, а всички заловени да я пресичат нелегално отиват в ареста на Гранична полиция, където за срок от 24 часа трябва да бъде установена самоличността им. След това те се настаняват във временните центрове за бежанци.

„Не искам да коментирам дали Турция подбира мигрантите”, допълни обаче той. Зам.-министърът на вътрешните работи подчерта, че в охраната на границата вече са се включили 19 служители на европейската служба „Фронтекс”.

След като по-рано тази седмица силовият министър Цветлин Йовчев обясни, че затварянето на границата заради бежанския поток в възможна, но твърде крайна мярка, а вчера идеята бе коментирана и от военния министър, Васил Маринов днес обясни, че границата може да се затвори с помощта на жива сила и жандармерия, но този вариант е твърде краен. Той многократно подчерта, че въпросът не е обсъждан на държавно ниво.

По думите на ген. Атанасов границата не трябва да се затваря, а да се охранява. Според него България има възможност да окаже въздействие на Турция, а според действащо двустранно споразумение има и право да връща нелегалните имигранти обратно на територията на съседната държава в 24-часов срок.

Според него коалиционният партньор ДПС е причината България да не оказва натиск на Турция по бежанския проблем.

В отговор Васил Маринов обясни, че бежанските лагери в Турция са препълнени и нерегистрираните там сирийци са повече от милион души. Той цитира и статистика, според която близо половината от бежанците в България са сирийски граждани, а другата половина са предимно трудови имигранти от Северна Африка.

Пъстрогор след бежанците

След построяването на центъра за настаняване на бежанци в Пъстрогор, селото, където живеят 174 жители, било много добре настроено към чужденците. Ситуацията обаче се променила след голямата бежанска вълна, обясни кметският наместник на селото Василка Димова в ефира на bTV.

„Миналата зима дори им направихме певческа програма. Двама братя от центъра помогнаха за почистването на селото преди събора. След вълната обаче почнаха да берат зеленчуците от градините на хората. Не спазват никакви етични норми. Събират орехи, чупят ги на мраморната чешма, дори на паметника”, обясни Димова, според която с новодошлите трябва да се говори.

„От тях има много хубави хора, но не всички са такива”, допълни кметският наместник. По думите й, българското население е много бедно и няма възможност да помага повече на бежанците.

В коментар на думите й, зам.-министър Васил Маринов посочи, че бежанците получават едва по 65 лв. на месец за храна, което е крайно недостатъчно. „За да се ограничат тези случаи имаме договорка с Българския червен кръст. Целта е да се организират кухни и хората да имат топла храна поне веднъж дневно”, посочи той.

Драматична е ситуацията и в центъра за настаняване на бежанци в столичния квартал „Овча купел”, който приютява 980 души, въпреки че капацитетът му е 860 души.

Настанените там отказват да говорят с журналисти. „Хората се страхуват да се показват. от Агенцията (Държавната агенция за бежанците – бел. ред.) предупредиха, че ако казват лоши неща за положението в лагера, може да не получат статут на бежанци след това”, обясни в ефира на bTV палестинецът Ахмет, който живял в Сирия, но избягал от войната и стигнал до България.