Българският земеделски работник е сред най-бедните в Европа. Единствено в македонското селско стопанство заплатите са по-ниски.
В същото време се оказва, че средната заплата в земеделието у нас вече изпреварва доходите в ресторантьорството и строителството, но пак трудно се намират служители.
Фермери обмислят да се откажат от животновъдството, тъй като не могат да си намерят работници.
По данни на КНСБ средната заплата в земеделския сектор у нас е 419 евро. Най-богати са земеделците в Словения, където средните заплати гонят 1400 евро.
Сравнително високото заплащане в сектора на фона на българските доходи идва най-вече заради заплатите на висококвалифицираните кадри. Механизатор в голямо стопанство може да взима и 2 хиляди лева заплата.
Семейство Илчеви отглеждат над 70 крави. От две години не могат да намерят работници. Давали по 20 лева на ден.
„Миришело им, много им била работата, лятото слънцето им пече, не искат”, каза Радка Илчева.
Кандидати няма и заради тежките условия, и заради ниското заплащане, твърдят работниците. Коста Иванов, който години наред е гледал крави в съседното село, е без платени осигуровки, а надницата му отивала за храна.
Според синдикатите нискоквалифицираните кадри в сектора рядко имат каквито и да било договори.
„Над 35% са в сивата икономика. След като държим работниците на минимална заплата, те естествено търсят друга възможност”, каза Светла Василева от КНСБ.
Икономисти пресмятат, че производителността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично, това важи и за доходите.
„Нашето селско стопанство има нужда от огромни инвестиции, тогава ще дойдат по-високите заплати. Ако от единица площ в България се вадят 2 тона, а в Западна Европа – 6, очевидно имаме проблем”, коментира икономистът Николай Вълканов.
