От 1995 г. в село Лесидрен, в сърцето на Троянския Балкан, КООП Доверие изгражда производствен модел, в който фуражът, животните, преработката и продажбата са под един покрив. За философията зад затворения цикъл разговаряме с Андриана Младенова, производствен директор на компанията – тя обяснява защо екипът съзнателно избира по-дългия и по-трудния път пред по-лесните решения с външни доставчици.
В: Защо избрахте да развивате собствен затворен цикъл на производство, вместо да разчитате на външни доставчици на суровини?
О: Пълната проследимост от фуража до рафта ни дава възможност да гарантираме качеството на продукта и ни осигурява уникалност, която трудно се среща в масовия продукт на пазара. Собственият цикъл изисква повече работа и повече инвестиции, отколкото ако разчитахме на външни доставчици на суровини. Той обаче ни позволява да носим отговорност за продукта през целия му път – от фермата до клиента, а не само за част от него.
В: Кои етапи от производството са изцяло под ваш контрол – от фуража до крайния продукт?
О: Моделът на КООП Доверие – от фермата до трапезата свързва четири отделни, но взаимозависими звена. Благодарение на тях можем да координираме всеки етап и да реагираме бързо, когато възникне проблем някъде по веригата:
Фураж
Собственото ни фуражно предприятие произвежда храната за животните, така че знаем точно от какво се състои тя.
Ферма
Свинекомплексът и телеугояването ни са от затворен тип – едно стопанство, един стандарт на отглеждане.
Производство
Месопреработвателното предприятие следи качеството на всеки отделен етап от обработката.
Магазин
Месото стига до тезгяха през собствената ни търговска мрежа, без посредници.
Именно свързаността между тези четири звена е това, което прави модела различен – промяна в едното веднага личи и в останалите.
В: Какви предимства ви дава собственото производство на фуражи и контролът върху храненето на животните? Можете ли да дадете конкретен пример?
О: Контролът върху фуража ни позволява сами да определяме състава на храната, както и нейното качество, съобразено с възрастта и нуждите на животните. При различните етапи на отглеждане можем да адаптираме дажбите, като следим едновременно развитието на животните и разхода на фураж. Това е решение, което трудно би било възможно, ако зависехме от външен доставчик с готова рецептура.
В: Как проследявате произхода и контролирате качеството на месото през различните етапи на производство?
О: Проследяването на месото се основава на идентификацията на животните и документацията за всяка отделна производствена партида. Контролът обаче не спира дотук – той трябва да обхваща както суровината и условията на обработка, така и температурите при съхранение, транспорт и продажба. Именно затова говорим за затворен цикъл, а не само за затворено производство – отговорността продължава и след като месото напусне предприятието.
В: Кое е най-трудното в поддържането на този модел, за което потребителите вероятно не подозират?
О: Най-трудно е да съгласуваме всички етапи едновременно. Животните изискват ежедневна грижа, производството трябва да е внимателно планирано, а магазините – да получават необходимите количества навреме. Една-единствена промяна в търсенето се отразява на целия цикъл, затова координацията между звената е ежедневна задача, а не еднократно решение.
В: Трудно ли се намират квалифицирани кадри като месари и технолози? Как се справяте с този проблем?
О: Месарството и технологията на производство са професии, които изискват много практика, а не само теоретична подготовка. Нашият подход е да задържаме опитните хора в екипа и паралелно да развиваме нови служители чрез обучение в реална работна среда. Фактът, че се намираме в Троянския Балкан, а не в близост до голям град, оказва сериозно влияние върху намирането на кадри – затова инвестицията в обучението на място е особено важна за нас.
В: Кои производствени разходи се увеличиха най-много през последните години и как това се отразява на бизнеса?
О: Последните години поставиха пред производството нов тип натиск, различен от обичайните колебания в цените.
Най-силно усещаме натиска при възнагражденията на персонала. Цените на суровините за производството на храна за животните също се повишиха осезаемо. Разходите за енергия и транспорт от своя страна пряко натоварват себестойността на всеки етап от цикъла.
Заради това следим по-внимателно себестойността и подобряваме организацията на работа, като целта ни е да задържаме максимално повишението на крайните цени за клиента.
В: Как успявате да поддържате конкурентни цени при собствено българско производство и конкуренция от вносни продукти?
О: Собствените ни магазини съкращават пътя до клиента и ни помагат да планираме производството според реалното търсене, а не според прогнози за склад. Допълнително предлагаме автентичен български продукт, произведен с грижа и контрол на качеството от фуража до рафта – именно това ни прави разпознаваеми и предпочитани пред много от вносните алтернативи на пазара.
В: Какво означава за едно малко населено място като Лесидрен да има действащо производство? Как се отразява това на местната общност?
О: За едно малко населено място действащото производство има значение, което далеч надхвърля самите продукти на рафта. То осигурява работни места за семейства от района, които иначе биха търсили препитание другаде, и дава възможност на хората да останат близо до дома си, вместо да се изселват към по-големи градове.
Около производството се изгражда и мрежа от съпътстващи дейности – доставки и логистика, свързани пряко с нуждите на комплекса, транспортни услуги, които обслужват веригата между фермата, предприятието и магазините, както и ремонтни и поддръжка дейности, нужни за непрекъснатата работа на цялото стопанство.
По този начин производството поддържа не само нашия екип, а цяла местна общност около него.
В: Какво следва за Лесидрен – разширяване на търговската мрежа, нови продукти или други планове?
О: Приоритетът ни остава подобряването на ефективността на производството и обслужването в магазините. Искаме да развиваме търговската мрежа и асортимента постепенно, съобразно търсенето и възможността да поддържаме постоянно качество, вместо да растем прибързано. Паралелно разработихме серия продукти в партньорство с шеф Виктор Ангелов, които акцентират върху автентични балкански рецепти и свежото месо от собствените ни ферми.
В: Ако трябва да започнете отначало днес, бихте ли избрали същия модел? Защо?
О: Да, но бихме планирали още от самото начало по-добра организация и системи за управление. Собственият цикъл е труден за поддържане и изисква постоянно внимание към всеки етап. В замяна на това ни дава пряка връзка между решенията, които взимаме в производството, и крайния резултат, който получава клиентът.
В: Колко време обикновено минава от разфасоването на прясното месо до появата му на щанда в магазина?
О: Стремим се разфасоването и доставките да се съобразяват максимално с нуждите на всеки магазин, за да бъде пътят на месото възможно най-кратък. Точното време зависи от графика и местоположението на обекта, а през целия път трябва да се поддържа необходимият температурен режим. При всички случаи обаче говорим за дни, а не за седмици – именно тази свежест отличава нашия продукт от повечето масови продукти на пазара.
В: Какво най-често ви питат клиентите в магазините и кое е най-важно за тях при избора на месо?
О: Най-често клиентите питат откъде е месото, дали е прясно и коя разфасовка е подходяща за ястието, което искат да приготвят. За тях са важни вкусът, цената и доверието, че при всяко следващо посещение ще получат едно и също добро и автентично качество.
Историята на Лесидрен показва, че затвореният цикъл не е маркетингово решение, а ежедневна работа – от фуражното предприятие, през фермите в Троянския Балкан, до собствените магазини, в които стига готовият продукт. Пътят е по-труден и по-бавен от разчитането на външни доставчици, но именно той позволява на екипа на КООП Доверие да поеме пряка отговорност за всеки етап и да предложи на клиентите си продукт с ясен произход.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
