Кой е виновен за лошите практики и произвола на частните съдебни изпълнители? По тази тема спориха в студиото на „Тази сутрин” по bTV председателят на правната комисия в НС Данаил Кирилов от ГЕРБ и заместникът на комисията Филип Попов от БСП.
В Народното събрание има внесени два законопроекта – на омбудсмана Мая Манолова и на „Воля”, посветени на промени в дейността на частните съдебни изпълнители.
„Омбудсманът Мая Манолова беше в екипа, написал през 2006 г. новия Гражданско-процесуален кодекс, в който се появи заповедното производство. Редно е тя да има доблестта да каже: Навремето сгрешихме, прекалихме”, коментира Кирилов от ГЕРБ.
Мая Манолова манипулира и изнудва с обществено-политически натиск, категоричен беше той. Според него сериозна част от промените на Манолова са заимствани от законопроекта, внесен от миналото правителство.
Данаил Кирилов обвини Манолова в „преписваческа дейност” от старите законопроекти в миналия парламент. „Разглезихме омбудсмана, всички партии й внасяме законопроектите, които всъщност са си от парламента”, каза Данаил Кирилов.
Той призна, че действително до 2006 г. е имало проблем със свръхзащитата на длъжника, но от тази крайност сме отишли в другата.
Кирилов отбеляза, че в рамките на миналия парламент на три пъти са правили опит да насрочат конференция с участието и на съда, за да се завърши работата по измененията на ГПК.
Според Филип Попов обаче е спекулация, че Мая Манолова виновна.
По думите му по отношение на правомощията на съдебните изпълнители – държавни или частни, няма голяма разлика. Попов отбеляза, че заповедното производство е било въведено с цел бързина в самия процес. „В миналото Народно събрание ние искахме да променим този закон и го внесохме, но не беше подкрепен”, каза заместник-председателят на правната комисия.
Попов изтъкна, че в законопроекта на социалистите е заложено уведомяването да се извърши с поне три посещения в рамките на един месец, като едното да е в неработен ден, след което съдът служебно да направи справки за постоянния и настоящия адрес и за местоработата на длъжника и да го уведоми чрез работодателя.
Според Кирилов обаче това е неефективно и не гарантира резултата. По-скоро трябва да търсим доказания ефект на уведомяването с всички възможни способи, отбеляза депутатът от ГЕРБ.
Запитан дали глобите за частните съдебни изпълнители трябва да са по-високи, Кирилов отбеляза, че практиката в последно време доказва, че би трябвало да се стига по-често и до отнемане на правомощията.
