Европа и в момента е на различни скорости.
Четири държави – Германия, Великобритания, Франция и Италия, дават над 60% от парите за целия Европейски съюз. И на практика получават по-малко, отколкото дават.
На другия полюс са държави като Полша, Чехия, Румъния, България, които получават достъп до повече евросредства, отколкото внасят.
Така и в момента имаме няколко скорости в Европа.
Въпросът е как ще се балансира бюджетът на Общността след брекзит и означава ли това по-малко средства за догонващите държави като България.
„Този вариант, който предлагат, е най-лошият за България. Страните, които имат по-голям икономически потенциал, ще имат по-голям растеж, отколкото страни в периферията, като България и Румъния. Даже има огромна опасност България да направи заден ход поради обезлюдяване, коментира икономистът проф. Боян Дуранкев от УНСС.
Според други проблем няма, тъй като и в момента държавите са на различни пътеки – България например не е нито във валутния съюз, нито в Шенген.
Икономистите обаче са единодушни, че след брекзит начинът, по който се харчат европари, ще се промени.
„След брекзит фондовете, които ще се дават на по-слабо развитите страни, ще бъдат много по-малко“, смята проф Дуранкев.
„Намаляване на тези лесни пари всъщност може да бъде позитивно за българската икономика, оздравяващо за българската икономика“, казва икономистът Десислава Николова.
Според други е необходимо дори увеличаване на парите за по-бедните, за да достигнат в следващите 20 години средния стандарт на живот в Европа.
Дори и на противоположни позиции икономистите са единодушни, че страната ни трябва да разчисти собствения си двор, ако иска да се доближи до стандарта на старите членки, а това минава през борбата с корупцията.
Така, дори и да не се стигне формално до Европа на скорости, докато не отпадне мониторингът над съдебната ни система, България на практика ще остане периферията на общността.
Вижте повече във видеото:
