България чества 136 г. от Освобождението

Днес е националният празник на България -денят на освобождението от турско робство. На тази дата през 1878 г. в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се създава новата Българска държава.

България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 000 кв. км.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор".

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 г.

Най-големият български празник ще бъде честван с прояви в цялата страна. В патриаршеския храм „Св. Александър Невски" ще бъде отслужено специално богослужебно последование, по време на което Българският патриарх Неофит ще възпомене Царя - Осводител и всички руски, румънски, фински, украински, беларуски и български опълченци, загинали в Руско-турската освобидителна война.
От 11:00 часа започва церемонията по издигането на националното знаме и полагането на венци пред Паметника на Незнайния воин с участието на държавния глава.

По повод Националния празник в 12:00 часа ще се извърши тържествена смяна на караула пред Президентството, a от 12:30 часа в зала „България" ще започне съвместен празничен концерт на Гвардейския представителен духов оркестър и Софийската филхармония.

Тържествено честване на празника ще има и от 11:30 часа пред паметника на българския опълченец в столицата, организирано от Столична община.

По-късно през деня, от 18:30 на площад „Народно събрание" започва тържествената заря-проверка. На тържествата ще присъстват президентът Росен Плевнелиев, председателят на Нaродното събрание Михаил Миков, депутати, министри. Командващ на зарята ще бъде бригаден генерал Андрей Боцев, началник на Щаба на Сухопътните войски. Военнослужещи от Българската армия ще участват в тържественото отбелязване на Националния ни празник в цялата страна.

Почти през целия ден центърът на столицата ще бъде под полицейска блокада и с метални огради.

Засилени ще бъдат и мерките за сигурност. Забранява се движението през проход Шипка.

История

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на българите.

Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно - тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България се появява отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. От една страна, Санстефанският мирен договор решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга, е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.