Първоначално трябваше да носим маски и да спазваме стриктно всички мерки. Когато те дадоха резултат, внезапно мерките изчезнаха в небитието и животът по старому беше поканен да се върне. Какво по-хубаво, но случва ли се наистина?
Ако съдим по тъжната гледка по моловете, заведенията и курортите, човек остава с усещането, че ежедневието се отваря, но нещо не е наред. Нито оборотите са както преди, нито потреблението, нито консумацията, нито настроението. Всички си задаваме логични въпроси като - да не би държавата да отваря всичко повсеместно, за да може да не спират постъпленията от данъци? Общественото мнение е нещо непостоянно. В първите седмици от нахлуването на заразата в Европа, когато никой не знаеше как ще се развие пандемията, крутите мерки донесоха имиджови позитиви на всички управляващи в света, които наложиха ранни ограничения.
С натрупване на умора от мерките, в следващите месеци обаче, повсеместно управляващите правителства, включително и българското, започнаха отмяна, за да яхнат другата вълна. Но можеш ли да регулираш подобна безпрецедентна криза и да се харесваш на всички?
Това е опасна игра с непредсказуеми последствия. На всички е ясно, че битката с коронавируса е маратон, а не спринт. Крайностите и резките движения ще изтощят обществото далеч преди да стигнем до финала. Внезапното налагане на мерки, не означава внезапна отмяна.
Освен това, изречението: "По-страхливите нека си носят маски", е сигнал, че маските трябва да бъдат свалени. Защото на българина да му кажеш, че е страхлив, е автоматично предизвикателство да ти докаже, че не е. Ако трябва в 40-сантиметров басейн с вода от 2 метра ще скочи, ще се изпочупи, но ще ти докаже, че му стиска, независимо, че после ще лежи в болница. После не се чудете, че все по-малко хора носят маски в магазина.
Властта трябва да спре с излъчването на противоречащи си сигнали. Единия ден казват, че ситуацията се влошава, на другия, че всичко отминава. Ако няма последователност в техните думи, никой не може да очаква, че ние обществото ще бъдем последователни. Просто спираме да вярваме.
В момента нямаме никаква идея колко дълбока ще е рецесията в Европа и в България, какви ще са последствията за живота и потребителските ни навици и чувството ни за сигурност. За нашите мозъци се борят лобита, продават се бързи тестове, извършват се какви ли не схеми. Играят се разбира се и политически игри, на про и анти. Тяхната крайна цел е да сме разделени, неуверени, несигурни и послушни.
Единственото, което знаем, е, че през първата вълна минахме без много жертви в сравнение с други държави. Но ако в това постижение има и голяма доза късмет? Точно този въпрос задава тази седмица и Йенс Тюрау в коментар за "Дойче веле".
Разбира се, той визира Германия. Но неговият отговор е - късмет или не, засега можем да погледнем на ситуацията с облекчение. Но това не означава, че скоро ще имаме възможност напълно да нормализираме живота си от времето преди март, защото вирусът изобщо не е изчезнал. И това е истината, независимо дали ни харесва или не.
