Израел Хоровиц: Холивуд се превърна в нещо, което въобще не ме интересува

Световноизвестният драматург и сценарист е у нас със съпругата си за премиерата на „Моята скъпа лейди“ в Народния театър

Снимка: Даниел Димитров

Даниел Димитров Даниел Димитров

Публикувано в  12:21 ч. 16.02.2019 г.

Баща му е шофьор на камион, той и майка му никога не са ходили на театър. Веднъж обаче в тази уж бездуховна къща попадат билети за постановка от Лорейн Хенсбъри. „Това беше пиеса за чернокожи в покрайнините на Чикаго – първото, коего гледах и ме запали да пиша“, разказва днес 80-годишният Израел Хоровиц. Името му стои зад кинохитове „Автора! Автора!” с Ал Пачино, „Съншайн” с Ралф Файнс, „Ню Йорк, обичам те!” и много други.

„Обичам киното, но конкретно кино. Като малък открих филмите на Франсоа Трюфо и се влюбих в тях“, споделя той. „Холивуд се превърна в нещо, което въобще не ме интересува“, категоричен е Хоровиц.

„Времето между написването на сценария и излизането на филма е много дълго. Понякога дори не помня защо съм писал“, продължава с усмивка той. Обяснява, че в театъра нещата са много по-бързи, а резултатът е почти светкавичен.

Започва да пише пиеси на 17. Досега има близо 70, много от които са преведени на над 30 езика. Освен това, държи рекорда за най-дълъг сценичен живот – за „Линия“, чиято премиера е през 1974 г. и над 40 години без прекъсване продължава да се играе на Оф-оф-Бродуей.

„Някъде в този живот или да си паркираш колата в двора на Харвард“ е първият допир на българската публика с Хоровиц. Премиерата е през март 2017 г. на сцената на Народния театър.

Две години по-късно културната институция отваря врати за „Моята скъпа лейди“, чието премиера на 17 февруари ще бъде в присъствието на автора. Спектакълът е с участието на Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов. Режисьор е Стилиян Петров.

Снимка: Фотограф Божидар Марков, Народен театър

С „Моята скъпа лейди“ исках да напиша любовно обяснение към Франция, където се играят 50 от моите пиеси, а  това е истинско чудо за син на шофьор на камион, каза Хоровиц пред журналисти. По думите му с този текст си е дал сметка, че пише „нещо много по-сериозно“.

„Никога не знам коя пиеса ще просъществува и ще успее да докосне хората, добавя той. Когато започвам да пиша, винаги си мисля, че знам накъде вървя. Но по средата разбирам, че съм завил в друга посока“. Признава, че любимата ми пиеса е тази, която пише в момента.

Току-що е завършил роман, а в момента работи по още две нови пиеси. В едната от тях трима актьори изпълняват 80 роли. „Пиша пиеси, защото нещо ме притеснява в живота. Освен това, друго не мога да правя“, продължава той с неизменната си усмивка.

Снимка: Даниел Димитров

„Всяко сериозно произведение се занимава с въпроса „Защо живеем?“, категоричен е Израел Хоровиц. Добрият театър създава илюзии за това, че можем да разбираме живота. Създава усещането, че един проблем може да бъде разрешен. После, в живота, разбираме, че всичко е бъркотия и нищо не е ясно“.

Съветът му към всички млади хора, които искат да на носят на челото си надписа „Артист“ е , че трябва за знаят, че носят голяма отговорност, защото „те не само трябва да забавляват хората, но и да разбират от какво имат нужда“. Невинаги хората се вълнуват от това, което е в техен интерес, коментира Хоровиц.

Според него формулата за успеха в живота е, когато човек се чувства щастлив в кожата си. Никакъв друг успех няма  значение, смята световноизвестният драматург. Може би в това се крие и ключа към неговия житейски и професионален успех. „За мен писането не е нещо, което правя, а нещо, което съм“, разкрива Израел Хоровиц. Твърди, че петте му деца и петимата му внуци непрекъснато ми напомнят кой е.

Стилиян Петров за „Моята скъпа лейди“

Когато тръгнах към „Моята скъпа лейди“, исках да направя представление, заради темата, която виждах в нея. Темата, заради която ми се струваше важно днес да се постави този текст на сцената. Темата, формулирана от Шопенхауер, така: „Животът е сделка, приходите от която не покриват всички разходи“. Човекът във времена на сделки от всякакъв характер, не само материален – сделките със съвестта, с вините и войните, които водим, в името на нещо много голямо и свято, например, като любовта.

Сега, след близо три месеца репетиции, в края на процеса, знам, че съм направил това представление заради срещата. Срещата с актьорите – Мария Стефанова, Емануела Шкодрева и Михаил Билалов.

Снимка: Фотограф Божидар Марков, Народен театър

Сюжетът на пиесата разказва историята на един американец, който пристига в Париж, за да получи наследството си. Но както обикновено се случва в живота, а и в добре написаните пиеси, всичко се оказва доста по-сложно. Защото зад всяка истина са скрити няколко други повече или по-малко важни истини, а зад лицето на липсващата любов може би се крият нови любови. Или може би защото в Париж винаги стават неочаквани неща.

Преводът от английски е на Харалампи Аничкин, сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева, а музиката – на Михаил Шишков.

БТВ Медиа Груп" ЕАД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да ще научите повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Моля, запознайте се и с нашата Политика за поверителност. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Научи повече