Тя има богат и дългогодишен опит в сферата на културата. Била е само на 19, когато получава покана за събитие от мениджъра на Браян Адамс за Роял Алберт хол. По онова време работи към продуцентска компания и не подозира какво е предопределено за нея.
Нейният първи досег с операта като изкуство се случва точно тогава и моментът оставя трайни следи в съзнанието и в живота й. Десет години по-късно тя се изгубва в сградата на Софийската опера и балет, любопитството й взима връх, отваря врата, на която има надпис „Не преминавай“ и остава там. Любопитство или намеса на съдбата?
„Може би се изгубих, а може би се намерих“, казва нашата героиня.
В новия епизод на дигиталната ни поредица „Жените на България“ ви представяме Христина Станева – жената, в чието сърце винаги ще има специално място за Операта „Аида“ на Джузепе Верди. Днес тя е заместник-директор на националната културна институция и е посветила уменията и усилията си на всички, които търсят и опознават изкуството.
Когато Христина започва работа в Операта, тя е само на 29 години, което я прави най-младият човек, заемал тази длъжност в институцията. Не крие, че началото е било трудно, тъй като попада на място с традиции, където промените тогава са били почти невъзможни.
Получава обаче пълната подкрепа на акад. Пламен Карталов и за по-малко от три месеца доказва своя професионализъм, въпреки младостта си. Христина вижда в работата си различни възможности и предизвикателства – с нейния екип търсят пътя към публиката, която се променя постоянно. Вярва, че тайната на успеха е да бъдат заедно и обединени.
Ключова за нея се оказва изминалата 2022-а година. До онзи момент нейната основна роля в Операта е грижата за публиката, но Христина показва, че може да ръководи едновременно всичко процеси по време на фестивалите на Софийската опера и балет в Белоградчик и Панчарево.
Да работиш в Операта е призвание. Изключително важно е хората да бъдат отдадени на професията си, която е голямата им страст. Тя следи отблизо подготовката за спектаклите, усеща въздействието от страна на публиката, когато посетителите си тръгват удовлетворени и щастливи.
Когато започва работа в Софийската опера и балет, първото нещо, което прави, е да види как работи билетната каса – институцията е първата у нас, която внедрява технологии с цел подобряване комуникацията с аудиторията.
Операта е първата и единствена културната институция в България, която създава и Информационен център. Успява да изпревари останалите и в създаването на профил в Тик Ток преди две години.
„Доста хора бяха скептични, но аз бях убедена, че Операта има място в дигиталното пространство с качественото съдържание, което предлага за младата аудитория.“
Направили са също и инфлуенсърски кампании, с които привличат съмишленици на операта и изкуството, а усилията им са възнаградени с признания и престижни награди. Екипът обаче действа смело с плановете за развитие, които включват създаването на дигитален музей и онлайн магазин.
Операта има над 130-годишна история. С инициативите си тя става все по-достъпна и по-привлекателна за публиката, която не се страхува да влезе в нея.
Сред големите проекти се открояват и вече любимите летни фестивали с богата програма – Опера в парка, Музи на водата, Опера на върховете – Белоградчишки скали. Специален акцент в програмата е проектът Вагнеров фестивал, който включва седемте най-значими опери на великия композитор.
Любовта си към изкуството Христина предава и вкъщи. Синът й е само на 4, но се вълнува винаги, когато прекрачва прага на Операта. Той е и нейното вдъхновение, което провокира креативността й всеки ден. И тъй като работата й е в залите, по време на репетициите и нейният ангажимент е всеки спектакъл да бъде наред, тя много рядко си позволява да се наслади на изкуството в компанията на любими хора.
Операта е лично преживяване, но когато е работа, съпреживяваш всичко още по-истински, емоцията е много силна. Трябва да обичаме това, което правим, защото изкуството изисква отдаденост. То няма работно време. Ние му даваме любов, а то ни носи усещане, което е несравнимо, казва Христина в края на разговора ни и усмивката й, начинът, по който разказва за работата си, ни убеждават в думите й.
