Тя е регионален мениджър на един от глобалните технологични лидери в решенията за онлайн пазаруване. Отговорността й в компания като Mastercard не е малка, но работата й е фокусирана върху създаването на решения, които да имат ефект върху възможно най-много бизнеси и потребители. Представяме ви Ваня Манова - наш специален гост в Епизод 8 на видео поредицата "Жените на България".
За да бъде успешен лидер, Ваня винаги мисли за крайния клиент и ползите за него. Потребителят държи на бързите, лесни и удобни решения. Това важи и за нея. Ваня не помни кога за последно е влизала в банков клон, разполага с малко кеш в ежедневието си и разчита изцяло на онлайн услугите.
Дигиталните решения са толкова добре застъпени в живота й, че преди години обзавежда изцяло ново жилище с уреди и техника, които си поръчва онлайн. С годините обаче тя е станала по-отговорен потребител и е променила начина, по който пазарува, като е станала част от т.нар. споделена икономика.
Ваня споделя, че никога не си е представяла, че ще заема висока позиция в голяма международна компания, но събитията са се случили съвсем естествено и това е и нейната житейска философия - човек не трябва да полага изключително много усилия, за да постигне нещо, особено, ако му е писано да се случи.
Започва работа в банковия сектор през 1995 г. като системен администратор, дори не е разполагала със собствено бюро, но постепенно, и благодарение на това, че е била сериозна, отговорна и е харесвала работата си, започва да се изкачва нагоре по стълбата към успеха;
„Никога не съм се страхувала“, категорична е Ваня, която изминава целия път с постоянство и отношение. За отношението към нещата си спомня и по време на разговора. Учителката й по рисуване й оставя 5 като оценка за срока, което е попречило да бъде приета в Първа английска езикова гимназия, за която мечтае като дете. Така започва да учи в Софийската математическа гимназия, което предопределя нейния път в живота. Ваня казва, че тази оценка й е послужила като урок, който в крайна сметка е усвоила.
„Човек трябва да има отношение към всичко. В живота не можем да правим само неща, които ни харесват“, спомня си тя и казва, че често се връща назад, когато се налага да превъзмогне себе си и да се изправи пред ново предизвикателство.
Този личен пример споделя и с трите си деца. Според нея опитът е най-добрият учител. Тя има две дъщери и един син, които са много различни. Голямата й дъщеря, например, става веган, за да бъде отговорна към природата и животните.
Ваня няма отговор на въпроса как е успявала да лавира между кариерата и семейството, не би дала и съвет на някого как да постъпи, не се определя и като майка героиня, но е искрена, че й липсват пропуснатите моменти с децата й.
Очите й се насълзяват, но успява да овладее емоциите. Осъзнава, че работата й е била приоритет и ако сега има възможност, би променила това. Но се връща към реалността, а тя е свързана с много работа и ангажименти всеки ден.
Позицията й изисква да отсъства често от дома. Преди пандемията от Ковид тя е пътувала толкова много, че куфарът й е стоял до вратата. Истината обаче е, че дестинациите, до които лети, са много, но това, което по-често е виждала от тях, е било между летището, хотела, офиса и лоби бара. Иначе любимата й страна е Италия, за която винаги е нетърпелива.
След тежък работен ден Ваня се отпуска, старае се да не мисли за нещата, които са се случили и успява да се погрижи за себе си. Тя е изключително социален човек, общуването с хора я зарежда, а освен това обича да експериментира с нещо ново. Сигурна е, че никога не е късно човек да го направи.
Тя не може да си представи денят й да бъде еднообразен, скучен и да няма развитие. Такъв застой би я съсипал. Но пък се чувства щастлива, когато хората около нея се усмихват и на въпроса какво е щастието, тя го определя като събирателен образ.
„За мен щастието е съвкупност от много неща – ако човек изпитва щастие, това значи, че той е здрав, че хората около него са здрави, че обича, че има кой да го обича.“
За успеха също смята, че има различни измерения и всеки сам трябва да усети какво е значимо за него. И все пак, накрая казва убедено, че е един щастлив човек. Успява да убеди и нас.
