Тя обича да учи, да изследва проблеми в науката, а през далечната 1999 г. е провокирана от идеята, че българското висше образование се нуждае от кадри, които имат отношение към знанието и се стремят към промяна на заложените стереотипи в системата.
Така започва нейният път, в който гради изключително успешна академична кариера. Казва, че науката увлича неусетно и се превръща в призвание.
В дигиталната поредица „Жените на България“ ни гостува проф. д-р Миглена Темелкова, първата жена ректор в историята на Висшето училище по телекомуникации и пощи.
За по-малко от четири години тя и целият й екип успяват да наложат името на училището и да го превърнат в иновативно и различно на образователния пазар.
Всичко започва с любовта към учението. По професия нашата героиня е финансист и юрист. Тя е и единственият в България сертифициран обучител по няколко немски методики за изграждане на лидери, а от 2017 г. обучава по собствена методика Smart Leadership.
Годината е 2019-та, когато е избрана за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, а встъпването й в длъжност върви с огромната отговорност, която ще носи тепърва.
„Когато имаш на плещите си държавна институция, която трябва да изгражда имидж и да се налага на образователния пазар, трябва да съумееш да покажеш нейната уникалност на бял свят“, казва проф. Темелкова.
Работата й във висшето училище е интензивна и това, за което съжалява най-много, е, че административните й ангажименти я лишават от удоволствието да преподава на студентите, към които е изключително привързана.
Споделя, че срещите с тях я зареждат и обогатяват. Общуването й липсва най-много, но въпреки че е ректор, тя не е преустановила комуникация с тях.
Това е преимуществото на малкото висше училище – независимо какъв проблем има студент, той винаги може да й изпрати имейл или да почука на вратата на кабинета й. И тя няма да отпрати никого, ще отговори лично на всяко съобщение, защото общността в училище е едно голямо семейство.
И все пак признава за онези моменти в живота си, в които се е замисляла за ролята, която е поела и заради която лишава близките си от внимание и присъствие.
„Тогава теглиш чертата и се замисляш дали си е струвало, но когато видиш успехите, радостта и удовлетворението – те ти дават сила да продължиш“, казва Миглена.
Тя е поставила училището над всичко останало през последните години, прави всевъзможни компромиси и лични жертви, но когато си поел ангажимент да застанеш начело на подобна институция, трябва да си готов да заплатиш и съответната цена.
Най-голямата мотивация на проф. Темелкова обаче е подкрепата, която получава вкъщи. Тя среща пълно разбиране от любимите си мъже – съпругът й я допълва идеално, синът й също знае, че опората е движеща сила.
Семейната хармония се гради във времето и трябва да се пази, казва Миглена. Съжалява, че няма възможност да даде повече от себе си у дома, но се старае да навакса всички пропуснати мигове с любимите си хора.
„Осъзнах, че няма нищо по-важно от това да живея в хармония със себе си и с околните.“
