Цветен, изненадващ и изграден от много пластове е образът, който Йонас Смълдърс създава като Лука в едноименния филм, представен на „София филм фест“. Точно такова е усещането за него и на живо. Човек, който умее да прегръща всяка нова среща по пътя си, с отворено сърце и с нагласата, че това ще обогати още повече собствения му свят.
Той не е просто един специален гост на един фестивал, а артист, който предразполага към близост и отпускане, и кара да вярваш, че очаква същото отсреща. Задава въпроси – за хората, за града, за страната, историята и културата, интересува се от местата, на които може да усети пулса на домакините. Общува без предразсъдъци и с желанието да се потопи максимално в атмосферата на непозната държава...
Във филма на Джесика Удуърт 29-годишният холандец си партнира с Джералдин Чаплин, както и с Валентин Ганев – в една откачена, псевдовоенна история. Мъже, на ръба на крепост, бранят измислен и затворен свят, чието оцеляване зависи от абсурдния абсолют – всичко или нищо.
За щастие, истинският живот на Йонас, който наскоро стана татко, е доста по-смислен, земен, усмихнат и изпълнен с кино. Започва да се снима на 17 и вече има над 30 заглавия – като артист, режисьор и сценарист – в кино ленти, късометражни филмчета и сериали.
В един толкова пъстър личен свят е нормално да нямаш особен сантимент към миналото, нито да си замаян от светлината на бъдещето. Живееш за момента – на сто процента, и създаваш условията за това, което те прави щастлив. Йонас Смълдърс е примерът.
Йонас Смълдърс – за впечатленията му от работата с Валентин Ганев и Джералдин Чеплин в „Лука“, за красотата и неговата собствена красота, защо не иска да играе в театъра – засега, плаши ли го бъдещето и как се вижда след десет години.
Лесно ли е на една толкова цветна личност да играе в черно-бял филм?
- Благодаря Ви, това е един много ласкаещ ме въпрос. Разбира се, аз знаех, че филмът ще е на черно-бяла лента, 60 милиметра, но това не беше ключово в моята актьорска игра.
Решението филмът да бъде черно-бял е много интересен, защото така човек разбира, че е в един измислен и различен свят. Защото черно-бялото не е естествена среда. По този начин, зрителят може да се фокусира повече върху героите и случващото се на екрана.
В „Лука“ участва един от най-добрите български актьори – Валентин Ганев като командир Гор. Имахте ли контакт с него извън снимките?
- Да, имахме контакт. По време на снимките той подготвяше театрално представление, така че постоянно летеше между Сицилия и България.
Смятам, че той е един много деликатен човек. Тъй като филмът е експериментален, винаги беше готов да пробва нови неща. С него е един от любимите ми моменти в „Лука“ – когато носи сина си нагоре по планината. За мен това е поразителен кадър в естетическо отношение.
Как се вписа Джерадлин Чаплин в процеса по създаването на този „мъжки“ филм? Мъжко момиче ли е тя?
- Както знаете, ролята, която тя изпълнява, по сценарий, е написана за мъж. Спокойно можем да кажем на съвременен език, че тя изигра този образ недвоично. Много е интересно да се наблюдава този мъжки свят, на чиито връх има една жена.
Интересно е да се погледне и отвъд това, което излиза на екран. Пред камерата имаше само мъже, а зад камерата – само жени. Като започнем от режисьорката, минем през осветлението, продуцента, грима... Много е интересно да се види как всички те управляват света на филма.
Един от коментарите за „Лука“ е, че Джесика Удуърт е избрала твърде красиви мъже за тези военни роли. И това, едва ли не, подкопава героизма, прави филма циничен и е опит за подигравка с мъжете...
- Не съм съгласен с това твърдение, защото според мен актьорите са чудесни и много добре се справят със своите роли.
Вярвате ли, че красотата може да спаси света?
- Красотата е най-силният звук в цялата картина, и ако я съпоставим с човешкото страдание, хората трябва да се замислят, защото това създава морална дилема – така че да, красотата може да спаси света.
Вярвате ли, че Вашата собствена красота, като част от цялостното Ви възприемане като артист, може да спаси някого или нещо?
- Много труден въпрос, много философски. Нямам конкретен отговор, но смятам, че всеки може да спаси някой друг и това не зависи от красотата.
Снимате се от 17-годишен. Как страстта към работата се променя през годините?
- Всъщност, страстта ми става все по-голяма, работейки в различни проекти – с различни режисьори и различни актьори. Така все по-добре усвоявам езика на киното...
Това ме вдъхнови да следвам кино в университет. Завърших режисура и самият аз режисирам и пиша собствени сценарии. Един от моите късометражни филми е част от програмата на „София филм фест“ („Обеск“, 2022, разказва за група докери, които се събират в забутана пристанищна кръчма, за да се откъснат от ежедневието с алкохол, въпросът е дали тяхната близост ще оцелее, след като един от тях напуска страната – бел. а.). Ако не бяхте започнал толкова рано и не бяхте натрупал толкова филми зад гърба си, щяхте ли да се обърнете към режисурата и писането на сценарии? - Мисля, че актьорството беше моята врата към киното. Но смятам, че иначе пак щях да се занимавам с изкуство, тъй като постоянно творя нещо. Освен това, моят баща е художник, а майка ми е свързана с танца, в момента – повече в театъра, като продуцент. Така че винаги съм носил изкуството в себе си. Играете главната роля в първия холандски оригинален филм на Netflix – Forever Rich (Завинаги богат – бел. а.) с премиера в 180 държави. По този повод казвате „Не се вълнувам много от въпроса, дали такъв филм ще стане голям хит“. Защо?... - Когато се снимам или правя филм, никога не съм обсебен от идеята дали ще стане касов хит. Фокусирам се единствено и изцяло върху ролята и това, което играя, или върху сцената, която трябва да направя. Не ме е грижа за приходите от филма. Повече се интересувам от самото правене на филма – това е, което наистина обичам, това е моята страст и радост. Когато снимките свършат, аз не мога да направя нищо повече за филма. Разбира се, иска ми се да е успешен, но наистина този резултат не е толкова важен за мен. Със сигурност, отношението щеше да е различно, ако играехте в театъра. Имате ли опит на сцената? - Да имам някакъв опит с театъра в Нидерландия. Но след като открих езика на киното, то ме спечели завинаги. Струва ми се убийствено да имаш рутината всяка сутрин да знаеш, че вечерта ще играеш в театъра. Звучи ми като затвор... За мен киното е един дълъг репетиционен процес, а филмът е резултат от този процес. Докато в театъра е различно, там се изискват други качества. Но не изключвам в бъдеще да превключа и да се занимавам повече с театър. Играете рап изпълнител в Forever Rich. Апетити към музиката имате ли? Въобще, смятате ли, че един артист трябва де е всестранно развит? - Развиването на други изкуства не трябва да е самоцел, в никакъв случай. Ако човек има интерес, трябва да ги развива. Пеенето, определено, не е за мен. За сметка на това, харесвам писането. Завиждам на таланта на баща ми, защото той може да види каквото и да е, и да го нарисува. Аз също съм добър наблюдател, но в умерените граници на човешките възможности. Бъдещето обнадеждава ли Ви, или Ви плаши, или Ви е безразлично? - Не ме плаши, очаквам го с нетърпение. Но не съм от хората, които са вперили взор в бъдещето. Смятам, че то е и благословия, и проклятие, така че гледам да живея за момента. Понякога това ми помага, защото не се страхувам от бъдещето, и по този начин мога да се отпусна, и да си почивам. Понякога ми пречи, защото не съм предвидил достатъчно добре нещата. Разбира се, правя си планове – и лични, и професионални. Но най-вече следвам интуицията си. - Надявам се, вече да съм режисирал първия си голям филм, както и да участвам във филм по мой сценарий. Холандия или Нидерландия? - Това е исторически въпрос (Усмихва се – бел. а.). Холандия е провинция. Преди 400-500 години седем независими провинции, или малки държави, създават пакт, който се нарича Холандия. Но, ако отидем по-напред във времето, към тях се присъединяват още провинции, след това този пакт се разпада и страната вече се казва Нидерландия. Но, аз със сигурност, съм холандец защото съм роден и израснал в Амстердам, което е в северната част на провинция Холандия. Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“? - ...живота.
Разбира се, заради майка ми и баща ми, харесвам и танците, и рисуването, но нямам таланта на никой от моите родители. Надявам се, моята дъщеря да наследи някоя от дарбите им.
Как се виждате след десет години?
