bTV стартира кампанията си "Зелената седмица", в която поставяме фокус върху устойчивия начин на живот. Днес голямата тема е храната.
Статистиката на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН показва, че разхищението на храна продължава да бъде един от сериозните социални и екологични проблеми в световен мащаб - над 2 млрд. тона храна остава неизконсумирана. Разлагането на изхвърлената по света храна е отговорно за образуването на до 10% от емисиите парникови газове.
Хранителният отпадък води и до загуба на ценните ресурси, с които е произведен - вода, работна сила, торове, електроенергия, горива.
И докато гладът в световен мащаб нараства, загубите и разхищението на храни увеличават риска от продоволствена несигурност.
Според изследване на Европейската комисия 88 млн. тона храни са изхвърлени през 2022 г. в страните от Европейския съюа. В България се изхвърлят 86 кг хранителни отпадъци на глава от населението.
Двама млади българи искат да променят тези статистики и да преборят разхищението на храна. Те създават приложениeто foodobox, с което можем да си поръчаме порция от вкусната храна, която ще отиде на боклука. Чрез него не само спомагаме за опазването на природата, но пестим и доходите си.
Пренасянето на добрия пример
Джейн Димитрова е на 25 години от София. След като заминава за италианския град Болоня, за да продължи образованието си в бакалавърска програма „Бизнес икономика“, попада на локално мобилно приложение, което се бори с хранителното разхищение. Започва да го използва като студент ежедневно, за да спестява пари и време и да се храни с останалото непродадено меню на заведенията.
„Това много ме вдъхнови и след като завърших бакалавъра си, кандидатствах за работа в италианското мобилно приложение. Тогава ми хрумна идеята, че трябва да се направи нещо такова и в България. Това съвпадна и с вълната от COVID-19. През 2020 г. се прибрах у дома и с Велин Керков заедно стартирахме приложението foodobox“, сподели Джейн.
Проектът се ражда в София, а днес вече покрива по-големите градове в България и навлиза в съседна Румъния от Букурещ.
За първия си рожден ден екипът на foodobox има торта, съставена от различни парчета, които са спасени от изхвърляне.
Първо предизвикателство: Скептицизмът в бизнеса, който вижда уловка
„Приложението беше ново за нашата среда и имаше много скептицизъм. По-малко технологични сме. В началото имахме проблем и с вкарването на бизнеси в платформата. За тях се намалява количеството изхвърлена храна – вече не само че не я изхвърлят, но получават и пари за нея, посещавани са и от нов клиент. Те сякаш виждаха обаче някаква уловка. Много трудно беше да се включат първите бизнеси, обиколихме около 40-50 заведения, преди да намерим първия си партньор – сладкарница. Повечето не вярваха, че може да съществува такава идея", разказа Джейн Димитрова.
Второ продизвикателство: Крайният потребител смята, че ще яде развалена храна
"Следващото препятствие бяха крайните потребители. Те мислеха, че винаги ще откриват нещо развалено в кутията си, която е кутия изненада и не знаеш какво ще намериш в нея. С времето започнахме колаборация и с инфлуенсъри, които показваха на хората какво всъщност е останало в едно заведение. Така скептицизмът започна да се разчупва“, разказа Джейн Димитрова.
До момента с foodobox са спасени от изхвърляне близо 15 000 кутии с храна. Всяка една от тях тежи средно около един килограм.
„Един килограм изхвърлена храна се равнява на два килограма и половина вредни въглеродни емисии. Това са над 37 000 килограма по-малко въглеродни емисии в околната среда“, посочи Джейн.
Две години по-късно: Приложението има 500 партньори
Един супермаркет изхвърля храна колкото 50 други заведения
С приложението, освен че спасяваш храна, спестяваш и до 40% от цената ѝ.
На 23 юни foodobox ще празнува втория си рожден ден, а за тези две години приложението вече има около 500 партньори – заведения, ресторанти, сладкарници, пекарни. През този месец предстои да се включат и супермаркети – в София, Пловдив и Варна.
„Супермаркетите генерират най-голямото разхищение на храна. Един супермаркет изхвърля храна колкото 50 други заведения. При големите хранителни вериги основната пречка е във въвеждането на нещо ново – трябва да обучават служителите си в непознат допълнителен процес“, обясни още Джейн.
Регистрираните потребители в платформата са близо 50 000, а отскоро в приложението са включени и партньорски обекти в Букурещ.
„Имаме цел до края на годината да се развием по-стабилно и в Румъния“, обясни още младият предприемач.
Друга цел на съоснователите на приложението е да мотивират регистрираните потребители да започнат да го използват по-често и то да се превърне в алтернатива за хранене и навик в ежедневието им.
„Всички колеги във foodobox обядваме през приложението“, посочи Джейн.
Офисът на foodobox: Утайката за кафе отива за цветятя; билки и чери домати
В офиса на компанията зеленото мислене е нещо нормално – изхвърлят отпадъците си разделно, утайката от кафе я ползват за тор на растенията, отглеждат си билки и чери домати.
„Това са съвсем мънички неща, които не представляват никаква трудност“, обясни още тя.
Нова услуга - кетъринг с храна
Отскоро foodobox предлага и кетъриг с храна, която е останала непродадена, отново с цел да се спаси.
Цел: foodobox да стане пазарен лидер в Източна Европа
Когато Джейн Димитрова се връща в България, мисли, че това ще бъде временно. Две години по-късно вижда, че създаденото от нея и Велин Керков се развива толкова добре, че намира смисъл да остане тук и да разгръща потенциала на платформата.
„Искаме да се развиваме не само в България, но и в Източна Европа, тъй като все още в този район няма пазарен лидер – по-малките играчи не са интересни за големите играчи в световен мащаб. Искаме да станем пазарен лидер в Източна Европа“, посочи още младият предприемач.
Приложението foodobox вече има множество отличия за каузата си – за стартъп компания, социална иновация, социално отговорно поведение на бизнеса.
