Бъдни вечер, наричан още Малка Коледа, е денят преди Рождество Христово. Денят завършва с празнична вечеря от постни ястия, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Иисус Христос.
Колкото повече са постните ястия на празничната трапеза, толкова по-богата ще е годината. По традиция се приготвят варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Броят на ястията трябва да бъде нечетен, най-често 7, 9 или 11.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.
На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г., 24 декември е обявен за официален празник.
Негово светейшество патриарх Максим ще води вечерното богослужение за Бъдни вечер от 18:00 часа в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
