През 1987 г. заяви, че газовите камери са само „детайл" от Втората световна война. Въпреки че беше глобен за тази си реплика с над 1 милион франка, което е близо 200 хиляди евро, той не се отказа от тази своя теза. Известен е и с безкомпромисното си отношение към имигрантите - те трябва да приемат правилата на държавата, която ги храни.
Въпреки ксенофобските му понякога възгледи, дори противниците му признават с половин уста - той казва на висок глас това, което французите мислят, но се въздържат да кажат. Това прави Льо Пен, макар и оплюван, явление в една от най-старите демокрации в света.
Заради твърдата му крайно дясна позиция към имигрантите винаги е имал между 10 и 17 процента подкрепа от французите. Въпреки това, поради особеностите на избирателната система, никога не е влизал във властта.
„Ролята, която съм имал, е като на трибуните в древен Рим и като тях съм дръзвал да се изправя срещу управляващите, без да имам техния имунитет”, казваше Жан-Мари льо Пен.
Върхът в кариерата му бе балотажът на президентските избори, когато цялата левица с огромно неудовлетворение гласува за Жак Ширак, само и само Льо Пен да не стане президент. Вътрешнопартийното гласуване за лидерския пост спечели дъщерята на Льо Пен - Марин. За разлика от баща си, който предпочиташе популистката роля на народен трибун, тя ясно си поставя за цел влизане на Националния фронт във властта.
