Въпреки че в модерните времена по-голяма част от производството на изделия от метал е съсредоточено в заводите, дори и днес може да намериш действащи ковачи в България.
“Ние правим такива по-скоро за къщите обзавеждане, което машината не може да го направи, нещо по-специфично, което клиентът иска, нали някой специфичен тип огледало или спалня, или свещник някакъв, полюлей”, каза Любомир Линков.
Той е учил занаята в Южна Африка. Връща се в България и си отваря ковашка работилница. Нагрява желязото до хиляда и двеста градуса с... дървени въглища.
“Това е по-здравословно един вид, другите въглища имат повече сяра, повече пушеци, нали, които са вредни за здравето”, обясни Линков.
Според народните вярвания двамата братя Антон и Атанас също били ковачи.
“И те са вадили желязото с голи ръце и един ден са видели кучето отпред, пред работилницата кръстосало предни лапи и са решили да ползват този метод за направа на клещи и така са направени първите ковашки клещи”, разказва Любомир.
Ето защо Атанасов ден е професионален празник на ковачите.
