През миналата година в България са регистрирани 2712 опита за самоубийство, от тях със смърт са завършили 673. Това сочат данни, събрани от направление "Психично здраве" към Националния център по опазване на общественото здраве от началото на 2009 г. Данните бяха оповестени днес по повод Световния ден за превенция на самоубийствата - 10 септември.

Опити за самоубийство са направили 1618 жени, от които 178 са завършили със смърт, и 1094 мъже, от които фатален край имат 495. Съотношението между опитите и успешните суицидни случаи е три към едно.

Установено е, че жените правят по-често опити за самоубийство, а мъжете правят повече успешни опити, съобщи заместник-директорът на НЦООЗ Христо Хинков. Той допълни, че в селата хората се самоубиват по-често, отколкото в градовете.

Епидемиологично изследване на ЕПИБУЛ, проведено в България през 2003-2007 г. сочи, че 677 души на 100 000 души население са правили някога през живота си опит за самоубийство. Установено е също, че опитите за самоубийство са два пъти по-често при наличие на психично разстройство. Базата данни на ЕПИБУЛ показва, че у нас около една пета от населението са преживели психично разстройство през някакъв етап от живота си.

През 2009 г. най-възрастният човек, посегнал на живота си е бил на 92 години, а най-младия - на 9 години. Средната възраст на хората, извършили самоубийствени действия е била 40 години, като при жените възрастта е 38 г., а при мъжете - 46 г. Средната възраст на хората, направили неуспешен опит е 36 г., а на сложилите край на живота си 55 г. През миналата година

308 деца са се опитали да сложат край на живота си,

от тях 271 са момичета, а 37 - момчета, като трагично са завършили трима. Според данните, у нас

всеки ден един млад човек прави опит за самоубийство

Най-честа причина за това е факта, че младите хора не са научени да се справят с любовната мъка, обясни Михаил Околийски, ръководител на направление "Психично здраве" при НЦООЗ.

Според него по този въпрос не се прави нищо в училище. НЦООЗ предлага курсове за здравно образование, но това трябва да стане държавна политика и да се въведе като програма в училищата, смята Околийски.

Най-разпространеният способ за самоубийство е самоотравянето

с медикаменти - 1639 случая, като това са най-често сънотворни и успокоителни. Следват обесванията - 410, самоотравянията с химически вещества  - 189, хвърляне от височина - 159, използване на хладно оръжие - 158, използване на огнестрелно оръжие - 81.

В България липсва системна грижа за хората, направили опит за самоубийство, смятат експертите. Голяма част от тези хора са подложени на дискриминация, самите те изпитват ефекта на стигмата върху себе си, което затруднява неимоверно много профилактиката. Събирането на информация на суицидните опити в България е непълно и с ниско качество, регистрират се по-малко от половината опити за самоубийство.

Основна причина за това е, че националната програма за превенция на самоубийствата у нас не е получавала финансиране от 2006 г. и на практика се изпълнява на доброволчески принцип, след като Районните центрове по здравеопазване са спрели да подават информация за суицидните опити, обясниха експертите.

В началото на тази година НЦООЗ е представило нова програма за профилактика на самоубийствата в Министерството на здравеопазването, но без резултат. Освен липсата на информация, липсва и структурирана грижа за хората, направили опит за самоубийство, няма никаква профилактика в това отношение, заяви Хинков.

Той се позова на данни, според които самоубийствата в световен мащаб нарастват. Сред причините за това са урбанизацията, животът в градска среда, както и на повишените нива на стрес в ежедневието. В резултат на самоубийство в света умират повече хора, отколкото по време на войни или насилствени действия.

По данни на Световната здравна организация около 1 милион хора в световен мащаб приключват живота си със самоубийство. Тенденцията е до 2020 г. тази цифра да нарасне два пъти, сочат данните. Самоубийството е една от трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години. По разпространение на самоубийствата водещи са развитите страни. За Стария континент това са страните от Източна Европа.

В Япония ежегодно 30 000 души приключват живота си със самоубийство. Най-ниски показатели имат страните от Латинска Америка и държавите от Близкия Изток.

През 1999 г. СЗО започва програмата SUPRE, чиято основна цел е намаляване на броя на самоубийствата в световен мащаб. През 2004 г. 10 септември за пръв път се отбелязва като Световен ден за предотвратяване на самоубийствата. Тази година мотото на проявата е "Различни лица, различни места - превенция на самоубийствата по света". Целта е запознаване на обществото с проблема и представяне на начините и методите за намаляване на самоубийствата и опитите за самоубийства, възможностите за помощ, борбата със стигмата и изолацията.