В училище в разградското село Сейдол има зоологическа градина, обсерватория и дори умален вариант на Етъра. То обаче е и пример как българчета с различна религия винаги намират общ език.„Имам самочувствие на успял човек и доказал се. Не се гордея с имоти и пари, защото нямам, но се гордея с труда си, защото съм възпитал доста сейдолски поколения”, каза директорът Динко Христов.  В селото сегашният директор идва преди 30 години като учител, но училище нямало. Избрал изоставената сграда на читалището, а около него селско сметище. И така се родило сейдолското школо. В него децата учат за природата като минават през зоологическата градина, учат се на родолюбие като виждат как са живели старите българи... Така се разнесла славата на училището и деца от съседните села заприиждали към Сейдол.