Българката Кристина Костадинова беше обявена за "Откритие на годината" в света на фотографията. Как снимки на забравените комунистически паметници у нас смаяха журито на Международните фотографски награди в Ню Йорк - репортаж на Светослав Иванов:
Паметниците, които тя снима, са познати на българите - Бузлуджа, забравеният паметник на Ленин, който разпарчетосан лежи в бронзолеярната в София и много други символи на една вече отминала епоха. Когато обаче те попаднат пред обектива на 25-годишен фотограф, камъните се променят.
"Всъщност е жалко, когато една страна не отдава внимание на миналото си, каквото и да било то. Не би трябвало да се отрича и да се изтрива", заяви тя.
За Кристина тези паметници не могат да се възприемат еднозначно. Едни може да не ги харесват, но за други са скъп спомен. Дори и туристическа дестинация.
"Повечето от тях дори не са комунистически, те са националистически, но хората са ги осквернили. Върху изречението на Ботев "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира." да напишеш една грозна дума, която не мога да я изрека в момента е срамота", допълни Кристина.
Преди да спечели наградата, с тези снимки Кристина прави своята дипломна работа, която кръщава "Амнезия". Фотографката прелиства снимките на земята, покрита със същите камъни, от които са направени паметниците. Камъни, по които стъпваме.
"Те са били катедралите. Днес те са катакомбите", каза още тя.
