До този момент България остава встрани от проблемите с миграцията на хората, които търсят нов дом далеч от размирните си държави. Новопристигналите бежанци у нас се броят на пръсти.

Сирия все още била спокойна, когато Мустафа Абдулла взел малка част от семейството си и с помощта на трафиканти на хора побягнал от родината. Дошъл тук с двете си дъщери, синът му стигнал Германия, но за съпругата си той нямал пари. Обяснява, че кюрдите били първите, които възстанали срещу режима на Асад, в резултат на което всичките му приятели били арестувани.

Мустафа разказва, че платил на трафикантите по един милион лири за четирима души, което прави около 20 000 долара.

Мустафа продал къщата си, за да стигне до Турция. Пред българските власти той посочил като причина за бягството си репресивния режим в Дамаск.  

"Когато пристигнах в България, аз получих отказ за бежански статут, въпреки че им казах какво ще се случи в Сирия. Те обаче ми отговориха, че това е спокойна и демократична страна. Сега целият свят вижда колко е спокойно там", казва Мустафа.

В момента той се надява, че съдът ще приеме неговото обжалване и няма да го върне обратно в Сирия, където със сигурност ще бъде хвърлен в затвора като противник на режима.

Мароканецът Абдулхак Мансур пък имал друга причина да избяга. Държавата му е спокойна, въпреки че около нея кипят революции.

Казва,  че така и не можал да си намери работа в Мароко, затова решил да тръгне по света.

Първо отишъл в Турция, откъдето преминал турско-българската граница пеша.

"Преди това си изхвърлих паспорта. След като ме задържаха, не можеха да ме депортират, защото нямах документи", разказва Абдулхак Мансур.

Миналата година 413 чужденци са потърсили закрила в България,

от тях шестима са получили бежански статут, а 45 - хуманитарен. Юристи коментират, че мароканецът Абдулхак почти няма шанс да получи подобен статут, въпреки че му се иска да лепи плочки из България. Мустафа и неговите две дъщери имат далеч по-големи шансове.