Студ. Вълци не вият вън, но хората са се отрупали с дебели кожуси и са пратили усмивките си да спят зимен сън. За радост на цялото човечество съществуват музика и групи, и певци, и песни, които те карат вътрешно да ликуваш и да ти е едно такова хубаво и топло на душата. Тя, зимата, пак си е тук, но не е толкова впечатляваща вече. В класацията ми за студоразбивачи и зиморазгонвачи Jarabe de Palo са на едно от челните места.

Групата е испанска, а името й може да се преведе буквално като "Сироп на клечка”. Изразът означава и бой за наказание, както и лъжливи обещания. В някои латино страни има и неприлични тълкувания, но на тях няма да обръщаме внимание.

Познавайки творчеството на бандата си избирам буквалния превод, защото най-много им отива. Сиропът на клечка на пръв поглед може да изглежда като нещо невъзможно, но колко хубаво би било, ако го има ... Също, както топлото слънце през зимата, постоянно усмихнатите хора и хапчетата срещу порЕстване.

Групографията на Jarabe de Palo започва преди 17 години. Началото поставя Пау Донес – вокал, китарист и автор на песните. Той започва да се занимава с музика още на 12 (сега е на 45 и няколко месеца) и заедно с брат си на 15 създава първата си група. Нещата се избистрят 10 години по-късно след едно посещение в Куба, където Пау измисля "La flaca". Песента разказва за една кльощава, изключителна мулатка от Хавана, която през деня спи, а нощем пие и танцува. Лирическият герой е готов да даде всичко за една нейна целувка, но вместо да се удави в любовта прави групата Jarabe de Palo.

Истината е, че не ми е лесно да обясня защо си заслужава да се слушат. Просто те са като онези хора, с които още от запознанството си имаш чувството, че харесваш отдавна. Към това можем да прибавим смесването на стилове, рок китарите, приятния мъжки вокал, много, много хубавите текстове и смисъла, който влагат в музиката. Пау казва, че песните са начина му на изразяване, както и битка с щастлив финал, защото не е лесно да изречеш в думи и ноти емоциите си.

Обратно към историята. Първият им албум, който носи името на песента за кубинската мацка, излиза през 1996 г. и има доста голям успех. Самата песен "La Flaca" е обявена официално за държавен летен хит и доста притеснен Пау започва работа по втория албум, чиято цел е да покаже, че не са чудо за един ден. Успяват.

През 1998 г. излиза "Depende" ("Зависи"), записван 2 месеца в Лондон и включващ 14 песни, сред които дует със Селиа Круз и великолепната балада "Agua".

С идването на новото хилядолетие се появяват и новите Jarabe De Palo. Нови, защото през 2001 издават "De vuelta y vuelta" – малко гневен албум, в който Пау и останалите изкрещяват отношението си към понятието време, към дискриминацията и към отношенията между хората. Този път работят и с прекрасния Джованоти.

Пау има много неща за казване и го прави без претенция. За себе си признава, че никога няма да бъде добър блусар, защото не е "негър" и никога няма да бъде добър фламенко китарист, защото не е "циганин". Това обаче не го притеснява. Добър е в това да е той. Успява да казва, или по-точно да изпява, неща, които всеки един от нас е чувствал, мислил, подозирал, анализирал. Интересното е, че го прави по начин, който не оставя тежест, а усещане за лекота и нотка радост, както след решението на трудна задача. Освен това е и човек, който смята носталгията и меланхолията за приятни усещания, има леко недодялан вид и пее хубави песни често в компанията на други чудни хора. Песните с участието на Ла Мари от Chambao и Криси Хайнд от The Pretenders, които излизат в следващите два албума на групата, са изключителни.

През 2008 нашият герой заедно с групата си решава да стане независим, напуска издателя си, който има права върху името им, променя го на JarabedePalo и създава своя звукозаписна компания. Следващата им крачка е да издадат най-добрите си песни по нов начин в албум, който някак логично е озаглавен "Orquesta Reciclando" ("Рециклиращ оркестър”). Той им носи Латино Грами и още фенове, защото е най-музикантският в дискографията им до момента. В него има фънк, рок, фламенко, салса ...

Малко след това стават част от неправителствената организация Voces, която се е посветила на борбата с бедността чрез силата на изкуството и културата. Пътуват до Мали, където правят безплатни концерти, записват нови версии на песните си с местни музиканти и участват в събирането на средства за строеж на училища. През март миналата година излезе и най-рокаджийският албум на JarabedePalo, който се казва „¿Y ahora qué hacemos?” или на български казано "И сега какво правим?”.

А що се отнася до слънчевия нихилизъм, то това е състоянието на духа, при което знаеш, че светът не е кой знае колко хубав, че хората често са гадни и животът е труден, но продължаваш да се усмихваш и да се радваш на много неща. Или както се пее в песента на JarabedePalo "Bonito” – "Животът е виц с тъжен край, бъдещето не съществува, но аз казвам - всичко ми изглежда хубаво!”