Йосиф Сърчаджиев дебютира като режисьор в Народния театър "Иван Вазов" с една от най-автобиографичните пиеси на Аугуст Стриндберг - "Бащата". Участват Валентин Ганев, Мария Каварджикова, Илияна Коджабашева, Йосиф Шамли, Юлиан Вергов, Вяра Табакова и Васил Драганов. Сценографията и костюмите са на Петър Митев.

Премиерните представления са тази вечер и утре в Камерната зала на театъра.

Участниците в спектакъла "Бащата" са във възторг от работатас Йосиф Сърчаджиев - заради любовта и разбирането му към актьорите, може би защото е един от тях.

Историята за превръщането на мъжа в жертва и стремежът към унищожение на партньора са само част от темите, които вълнуват режисьора, по собствените му думи.

"Чувствам, че в тази битка един от нас трябва да умре" е знакова реплика за взаимоотношенията в едно семейство, в което най-важното нещо за родителите е да изпитат собствената си истина на гърба на своето дете. В центъра на пиесата е конфликтът между Капитана /Валентин Ганев/ и съпругата му Лаура/Мария Каварджикова/. Капитанът е някогашен герой от войната иуважаван учен, който е на нож със съпругата си заради дъщеря им Берта. И двамата знаят, че момичето не може да бъде отгледано в техния дом. Той обаче иска дъщеря му да бъде възпитана в дух на атеизъм далеч от тях, в града, докато Лаура желае друга съдба за дъщеря си - да стане художник. Законът в Швеция по онова време е на страната на желанията на майката, припомнят от екипа.

Стриндберг приема женската еманципация като голямо зло. В много от творбите му жените са алчни, меркантилни и интелектуално непълноценни същества, които се ръководят единствено от своите нагони и инстинкти.

Аугуст Стриндберг /роден на 22 януари 1849 г. в Стокхолм/ е син на търговец от стар аристократичен род и на неговата бивша слугиня, с което ред психоаналитици се опитват да обяснят невротичния му характер от ранна възраст. Към травмите от детството се добавя и преждевременната смърт на майка му, когато той е едва на 13 години. Бащата се жени за младата гувернантка, която момчето смята за най-големия си враг. Така минава детството му - сред вечни финансови затруднения и тягостна атмосфера.

През 1887 г., когато Стриндберг пише пиесата "Бащата", отношенията между него и съпругата му Сири - аристократка и актриса, стават все по-обтегнати. Ситуациите в пиесата напомнят за това, което се случва в разпадащия му се семеен живот. Под тежестта на финансовите и брачните си проблеми Стриндберг започва да изпада във все по-дълбоки емоционални кризи, манията му за преследване се засилва и той търси спасение в алкохола, предимно в абсента. Внушава си, че жена му иска да го вкара в лудница, че не е баща на децата си. "Потвърждение" за това намира в албум с карикатури на известни личности от неговото време, където е изобразен с рога...