33 годишният Стоян Тодоров е криминално проявен, лежал е в затвора - последният път за опит за изнасилване и е върнат от Испания след престрелка с полицията, при която е ранен. Обезобразената жена не вярва, че ще получи правосъдие.

Утре баща й ще занесе на вътрешния министър Румен Петков две папки с жалбите, останали без последствие. За да видят ужаса на Иванка отблизо, с нея се срещнаха Миролюба Бенатова и операторът Бисер Росилин.

Иванка Тодорова: "Трябва да е около 2.00 часа. Аз говорех с майка ми по телефона, той изникна от дясно. Никакъв диалог. Даже мисля, че се усмихна. Сигурна съм. И аз се усмихнах, защото реших, че така - бързайки ще се блъснем и ще е смешно. А изобщо не беше смешно след това.

Болката е неописуема. Имах чувството, че всичко вътре в мен гори. Органи...всичко, просто изгарям".

Миролюба Бенатова: Помогна ли ви жената от аптеката?

Иванка Тодорова: "Не, не успя. Вероятно видът ми е бил страшен....Помолих да ме съблекат. Изгарях. Усещах, че изгарям. Жената много се притесни и се изплаши. Помолих за ножица, дадоха ми и успях да си разрежа дрехите сама".

Миролюба Бенатова: Дойде ли бърза помощ навреме?

Иванка Тодорова: "Не, много се забави. Болката е жестока, просто изгаря. Няма думи. Мъжът ми е зад всичко това. Непосредствено след като се разделихме, на една моя приятелка, мъжът й работи в завод за химикали. И моят мъж беше говорил с него за съдействие да му намери киселина. Тя ми се обади да ми каже да се пазя и да внимавам. Това се случи преди 2 години.

Така, както беше казал - че неговото желание е да си дойде в България, да ме убие, да се самоубие и така да свърши нашата любов...Много рано превърна любовта ми в страх.

Основно за него беше ревност, дори и да не съм давала повод. Ходили сме на заведение и не съм имала право да поглеждам настрани, освен в масата. Ако погледна някого, това е равностойно на изневяра и аз трябва да си получа заслуженото. Стоян винаги ми е казвал, че ако го напусна ще стане по-лошо. Може и да не съм жива.

Тръгнах си така, както бях облечена тогава, само с дрехите на гърба си и с детето в ръка. Година и половина след като напуснах дома му в Карлово, живях в Клисура, в дома на родителите ми като затворник, под домашен арест. Тогава заплахите не спираха - Като стрелям по теб, ако имаш късмет, ще стигнеш до болницата, ако не ще бъдеш два метра под земята. Подготвил съм ти подарък за Иванов ден - запали ми апартамента".

Миролюба Бенатова: Вярвате ли, че ще има правосъдие?

Иванка Тодорова: "Не вярвам в правосъдието по никакъв начин. Срещу всичките ми жалби, закани и за колата, и за апартамента имам хиляди постановления за прекратяване срещу неизвестен извършител, които си ги пазя. Така ще бъде и в момента със заливането с киселината. Ако има дело, то ще се прекрати срещу неизвестен извършител.

Цялото ми семейство беше и продължава да живее в страх и стрес!"

Миролюба Бенатова: Дъщеря ви видя ли ви?

Иванка Тодорова: "Тя успя само да се разплаче. Баба й я успокои. Каза й, че отново ще бъда най-хубавата майка".

Миролюба Бенатова: Вашата болка дали го прави щастлив?

Иванка Тодорова: "Предполагам. Ако успее да ме види, както вие ме виждате сега как изглеждам, предполагам, че ще бъде щастлив".