Любовта и семейството е това е което крепи, което дава сили и вяра – да знаеш, че си обичан и да обичаш, заяви пред Канна Рачева Николай Димитров (вж. видео).


Канна Рачева: Добре дошъл. Вчера от прокуратурата казаха, че сте плувал повече от 10 часа.

Николай Димитров: Такава беше ситуацията, в момента в който вълната ме изхвърли зад борда, това е последното нещо, до което се допрях беше водата – и от там нататък останах сам в нея. Много така, лошо време, няма никакви звезди, няма месец, няма никакъв ориентир, просто една тъмнина, и в която плуваш, плуваш, плуваш и не знаеш на къде е брега, навсякъде е само море и тъмнина.

Навсякъде е само море и тъмнина и просто вярата, вярата, че ме чакат в къщи, тази убеденост, тази повече от твърда убеденост, просто не мога да предам с думи колко вярвам на семейството си – заради него съм се борил и заради него съм правил досега всички възможни жертви, които съм имал възможността и които е трябвало да направя заради него. Не съжалявам за това нещо и ако се наложи бих го направил отново.

Канна Рачева: Вярвали ли сте някога, че човек може да плува 10 часа непрекъснато?

Николай Димитров: Никога не съм мислил, никога не съм мислил колко може да плува човек, въобще докъде се простират неговите възможности. Винаги, винаги съм знаел, че във всеки човек се крие някаква свръхестествена сила и просто трябва да има някакъв импулс, нещо, което да я отключи, нещо, което да те накара….

Канна Рачева: Кое я отключи?

Николай Димитров: Любовта ме накара. Любовта към семейството, обещанието, което съм дал, че ще сте върна. Имам син, за който трябва да се погрижа. Семейството, синът, това е нещото, което човек заслужава да го има, всеки, не само аз, всеки…Това е което крепи, което дава сили и дава вяра – да знаеш, че си обичан и да обичаш.

Някъде бях чел, че Господ направил човека двуполов, и когато го направил двуполов, този човек станал толкова силен, толкова независим, толкова волеви, че чак Създателят се е уплашил. И когато се уплашил, решил да го направи на две половинки – мъжка и женска половина – и ги е пръснал по света. И от този момент нататък всеки търси своята половинка. Тази половинка, която да го направи толкова силен, колкото е бил при създаването. Ето я силата / б.р. прегръща и целува съпругата си/.

Канна Рачева: Вие ми казахте днес, че на нея сте обещал, на съпругата си, че при всички случаи ще се върнете.


Николай Димитров: При всички случаи ще се върна

Канна Рачева: Усещахте ли, че нещо лошо може да се случи, за да го кажете, или така й казвате винаги?

Николай Димитров: Не, не, не, просто…

Канна Рачева: На всеки курс ли така й казвате?

Николай Димитров: На всеки курс й казвам…

Съпругата:…ще се върна, колкото и да ми е трудно, ще се върна. Мисля през цялото време за вас. Ние също мислим за него при всяко негово заминаване. Аз се моля, винаги отивам на църква, пиша молитва за заминаване и щастливо завръщане. Когато научих новината от негов приятел, също минах през църквата, писах молитва за спасение на всички, не само на него.

Канна Рачева: Това ли е малката икона, която сте носил?

Николай Димитров: Ето това е иконата на Св. Николай / б.р. показва иконата/. Тази икона е винаги с мен, още от първото ми плаване на 16 януари 1983 година, когато за първи път се качих на кораб, когато стъпих на кораб, на корабите на Океански риболов.

Канна Рачева: 25 години вече я носиш със себе си?

Николай Димитров: Да. Тя между другото ми е подарък от моя дядо, на него пък му е подарена от неговия кръстник. Общо взето тя е от около стотина години в нашата фамилия. Мисля, че тя ме е запазила.

Винаги съм казвал: „Абе, нека да ми даде някакъв знак”, колкото и така да звучи светотатски, нека да ми даде някакъв знак, да почувствам, че наистина има нещо – тази сила. Не че няма свръхестествени неща край нас, но повече от това доказателство не може да се даде.