
Мъжете ги няма, защото са горе на сечището, останалото вършат жените, децата и четириногите помощници, без които дърварският бизнес е немислим.
Най-малкият дървар е само на осем години. Приятелят му Тони, който е на десет, признава, че с конете не винаги е лесно.
Ромите напускат планината само по празниците. Живеят във фургони и отглеждат в тях невръстните си деца. За труда и риска дърварите получават едва по 10 лева на кубик, което е смешно малко. Фирмите, които ги наемат, не ги осигуряват. Дърварите обаче признават, че нямат друг изход, защото по-печеливша работа не могат да си намерят, а и с тази отдавна са свикнали.