Самолетът на френския президент Никола Саркози каца в София с току що освободените и помилвани българи.
Три години по-късно френският посланик отбелязва датата. Медиците са поканени да отпразнуват свободата си с първия дипломат на Париж у нас. Българските държавници не ги канят. Нито за свободата, нито за националните ни празници.
Здравко, Валя, Нася, Валентина и Снежана работят. Снежана дори учи - здравен мениджмънт. Нася и Кристияна неотдавна са завършили кинезитерапия и търсят реализация. Дежурство възпрепятства Нася да присъства на празника.
„Никой не се оплаква. Случват ми се толкова приятни неща”, споделя д-р Здравко Георгиев.
„Свърших много работа, много пропуснати неща, успях да наваксам. Погрижих се за много неща... доволна съм от това, което направих, още повече, че успях да завърша”, каза Кристияна Вълчева.
„Нищо не се сещам, всичко остана в миналото. След като написах книгата, всичко излезе от мен”, каза Валя Червеняшка.
„Взимам си поуки от всичко, което се е случило. То просто помъдрява човек”, каза Валентина Сиропуло.
„За мен Либия свърши, когато стъпих на българска земя. Все едно не е било”, споделя Снежана Димитрова
„Бяхме стигнали до много критични точки, и Здравко балансираше между нас и му казвахме Диалога”, каза Валентина. Там стоиш по цял ден изнервен си, и на кого да си го изкараш, освен на човека до теб, добави Снежана. Аз се научих да ценя и най-дребните неща. Това ми остана от затвора, каза Валя Червеняшка. Всички казаха, че са си простили всичко.
