
Българите в земите около днешния Перник, построили манастир и го нарекли на двамата братя лечители още през ХІ век (вж. повече за живота им в Pravoslavieto.com).
При управлението на царете от Асеневата и Шишмановата династии манастирът получил множество големи и доходоносни имоти. За разлика от много други обители, които били разграбени през първите десетилетия на османското владичество, Черногорският манастир е запазен до началото на XVIII век. В неговото килийно училище били обучавани хората от околните села.
В края на XVIII век манастирът бил опожарен, но след години го изградили на ново група хилендарски монаси, които знаели за лечебната вода в аязмото край обителта.
След 1944 г. Светата обител е превърната в място за задържане. Тук са държани приближени на двореца лица, а също и първите хора от местното население. Голяма част от тях са разстреляни и заровени в близост до манастира. 15 г. по-късно духовните лица били принудени да напуснат манастира окончателно и започва най-мрачният период от историята му.
От 1998 г. в обителта отново се завръщат монаси, които малко по малко възстановят святото място.