Според богословите този израз е признак повече на слаба култура, отколкото на дълбока вяра.
"Свещта няма никакъв сакрален смисъл",
обясняват богослови. Паленето на свещ не символизира нещо свещенно. Свещта не е чиста, свята жертва Богу, както пише в едни табелки по нашите храмове. Тя е пожертвувание и е необходима, като израз на личната вяра на всеки един, пожертвувание за храма и за Бога. Оказва се, че въпреки общата вяра, хората имат собствено виждане за поведението си в църквата, а не спазват установените от векове правила и за поведение в храма.
Държането за ръка е забранено
Приличието изисква жените да покрият косите си, а мъжете да свалят шапки. Човек трябва да се прекръсти отдясно наляво. Трите събрани пръста са за Отец, Син и Дух свети, които са един Бог. А останалите са двете естества в Исус - човешкото и божественото.
Целуването на иконите е честа практика в българските храмове. Оказва се, че големите изображения от иконостаса не бива да се целуват. Останалите икони също не се докосват с ръце, а оставянето на
пари върху образите на светците
не е разрешено. Има икони, наречени "целувателни", които се поставят на ето тези съоръжения, наречени аналои. Пипането на иконите е дошло от врачките, които казват, че така хората се зареждат. Няма такова нещо - това е суеверие. Необходимо е с почит и страх Божий да се молим пред тях както е разяснявал още в древността Св. Йоан Дамаскин.
Голяма част от хората погрешно разбират не само правилата за поведение, но и самото значение на храмовете. Когато се посрещат младоженците, хората пляскат, което е изключено за православен храм, все пак това не е представление, или когато се чете "Отче наш" не стават, а би трябвало.
"Това, което хората не разбират е, че храмът е място за обществено богослужение, а не само за лична молитва. Хората трябва да се молят в къщи за личните си просби, или да отиват при свещеника в храма, където той да им прочете молитва, за нещо лично, частно", твърдят богослови.
В миналото пространството в църквите
е било разделено за мъжете и жените. Сега това разделение е отпаднало, но всеки има отредено място. Хората, които участват в богослужението, стоят в олтара или до т.нар. "клироси", върху, които стоят църковните книги. Тези, които не са кръстени, трябва да са в нартекса - притвора на храма.
Голяма част от това, което виждате в православните храмове, няма дълбоко сакрален смисъл - то е за благолепие и за душевното разположение на вярващите. Няма точни правила за поведение в православните храмове. Задължителни са само искрената вяра, правилното поведение и искреното покаяние.
