За разлика от безбройните ограничения на недостъпната градска среда, на летище Ерден край Монтана за инвалидите ограничения няма. Това разказа Димитър, който остава в инвалидната количка след злополука при тренировка за изпит във Военновъздушното училище. - Как се чувстваш тук?
- Димитър Стойчев: "Заразен. Заразен от красотата на полета и мисля, че чувството е любов към живота".
Групата от 30 доброволци с увреждания се сформира спонтанно в Интернет - организират скоковете с бънджи и полети с мотоделтапланер. Така групата на желаещите да се почувстват отново независими непрекъснато расте и до няколко седмици ще предприеме и екстремно спускане по река Струма.
Николай Пейчовски: "Те точно това искат - да усетят тръпката от летенето, свободата. Една количка връзва човека, ограничава го отвсякъде. Това е - трябва да излязат навън, трябва да се покажат. Така, че напред! Екшънът е невероятен, чувството е невероятно!”
Ани Стаменова: "Аз лично съм преживяла злополука и съм лежала доста време на легло и за мен е важно човек да повярва, че може всичко. Мисля, че на инвалидите това ще им помогне страшно много, психически имам предвид"
Нашият екип, заразен от куража на хората с увреждания, също се реши да участва в скоковете. В група на парашутисти с няколко хиляди скока зад гърба си, успяхме да усетим тръпката от свободното падане и красотата на полета в тандем, защото, както казват опитните парашутисти, при тези, които скачат желанието да усетят свободата надвива страха.
