За един такъв случай ще ви разкажем в следващия репортаж.

За младата серопозитивна жена от провинциален град и нейното семейство ви разказахме в bTV Репортерите. Тя се заразява случайно от съсед, рейнджър от Камбоджа. Въпреки 10-годишната си тежка диагноза, доскоро живееше с усмивка и без да се оплаква от нищо.

Преди 3 месеца остава без пенсията си по болест от 150 лева, защото трябва наново да бъде освидетелствана от ТЕЛК. Сега тя, двете й деца и мъжът й живеят с около 150 лева на месец, защото с неговата заплата покриват кредити. Представяме ви разказа й, но по нейно настояване ще запазим самоличността й в тайна.

"За най-елементарното трябва да се молиш на някой да ти помогне да си купиш хляб. Никога не съм изпадала в такова положение. Въпреки тежкото ми състояние, не съм спряла да си търся работа. Как се издържат две големи деца - ученици и как в момента тръгват на училище, а аз нямам елементарни пари да им купя тетрадки за училище”.

Сега семейството очаква да им спрат тока, а не са плащали и останалите си сметки. Жената се чуди защо я принуждават да се освидетелства наново, като е ясно, че засега няма лек за СПИН. От ТЕЛК в нейния град обясняват, че можело да има подобрение на състоянието й, особено на придружаващите заболявания.

Д-р Савка Добрева: "В зависимост от това дали даден вид заболяване може да претърпи динамика, ние се съобразяваме дали да дадем срока за 1 година, 2 две години или пожизнен срок".

Тя вече нямала активна туберкулоза и дископатията й била преминала и т.н. Изпратили я в ТЕЛК в по-голям град, където специалисти да преценят какво точно е подобрението й. И така да намалят процента инвалидност и вместо 100 лева да получава десетина лева по-малко.

От другия ТЕЛК забавили документите й и така вече три месеца няма пенсия. След нашата намеса обещаха да побързат и до дни да й издадат решението. Разбрахме, обаче, че има и много други такива случаи, при които болни от СПИН мизерстват.

Държавата отпуска пари за лекарствата за около 800 серопозитивни българи у нас. За някои от тях, които вече са много болни, и пенсия от 100 лева по болест. И много пари за семинари и обучения на болните, психологическа помощ за това как да преживяват с тежката си диагноза.

Но те остават с празни стомаси, повечето са сами, без доходи, без подкрепа, без храна и умират от изтощение в болницата, разказва още Павел Малинов.