Само след броени дни той ще се завърне в същата планина, за да опита да изкачи най-високия й връх - Монт Блан.За него, както и за колегите му, експедицията до Монт Блан е символ на приятелството, което им дава сили да продължат.
Скалното свличане, която оставя Иван на количка, променя живота му завинаги. Но датата 1 август 1990 година не е край. Тя поставя началото на ново изпитание. И този път, при изкачването на Монт Блан, рискът ще измери постижението.
Мариан Вълчев: "Риск несъмнено има, несъмнено има! Но за това са приятелите - за да разделим риска, за да постигнем целта. Целта, която е колкото на Иван, толкова и наша”.
Иван от години да живее в Швейцария. Макар да не е тук за последните приготовления, той присъства като напрегнатото усещане за скорошната среща с планината. Суровата, бяла планина, на границата между Франция и Италия, която сама ще се превърне в граница - между примирението и гордостта от живота такъв, какъвто е.
Красимир Стоянов: "Вече 17 години той не е престанал...да се чувства един от нас и не е престанал да жадува върховете. Ние му помагаме да изкачи един връх, а всъщност ние го изкачваме заедно”.
Само след броени дни 30 приятели ще последват своята мечта отвъд долините. В сянката на един от „белите" покриви на Европа.
