И това е така, защото в тези сектори цените не се определят на пазарен принцип, а оттам и заплатите не могат да растат достатъчно, за да компенсират инфлацията. В останалите сектори инфлационният ръст ще бъде балансиран, уверяват от работодателската организация.
Индексацията на заплатите и годишните премии са част от инструментите, с които работодателите в частния сектор биха могли да компенсират служителите си за обезценяването на парите им.
Дикран Тебеян: "Това, което се очертава в частния сектор е много високото увеличение на минималните осигурителни прагове, които в действителност са и минималните равнища на заплащане в съответните сектори. Споразуменията, които бяха сключени по браншове показват средно увеличение за страната от 25% на минималните равнища на заплащане”.
В 48 икономически дейности синдикатите и работодателите са се договорили за минималното равнище на осигуряване. До 74% ще е ръстът в добивната промишленост, до 45% в строителството, в транспорта около 30 на сто, между 25 и 30 % в леката промишленост, машиностроенето, металургията. Възможност за това дава освободеният финансов ресурс от по-ниския корпоративен данък и от намалената осигурителна тежест, обясняват работодателите.
Дикран Тебеян: "Увеличението на минимални равнища на заплащане ще дръпне и останалите заплати в секторите”.
Логиката е, че от 1 януари с влизането в сила на минималните доходи, върху които работодателите по сектори могат да осигуряват работниците си, заплатите автоматично ще се увеличат до тези минимални прагове. В месеците до 1 януари обаче доходите остават без компенсация и те ще са най-тежките за работещите, предвид рекордната инфлация.
