Ето какви бяха част от данните – със 7.3% са поскъпнали храните през август. Най-чувствително хлябът, сиренето, млякото, яйцата, пилешкото и свинското месо. На практика, от миналия август хранителните продукти са поскъпнали с 24%, отчитат статистиците. Ценовият шок е най-болезнен за хората, които отделят голямата част от доходите си за храна.
За обяснението и прогнозата за рекордната инфлация потърсихме макроикономистът Петкан Илиев.
Петкан Илиев: "Едната причина е поскъпването на базисни селскостопански стоки. Причината е и, че влизането в ЕС не беше изконсумирано през януари и февруари. Тогава инфлацията беше 0.48%, защото тогава хората плащат парно, имат много разходи и на търговците не им беше изгодно да увеличават повече”.
Голяма част от българите не могат да понесат следващи подобни скокове. Именно ниските доходи може да изиграят ролята на спирачка в ръста на инфлацията, прогнозира икономистът. Затова и той очаква поскъпването, на което станахме свидетели през август, да е пикът, след който следва спад .
Петкан Илиев: "Аз очаквам покачване на цените в много по-малки темпове. Дори може да се окаже, че в някои от зимните месеци ще имаме дефлация.
Този инфлационен ръст не носи опасност за бюджета.
Петкан Илиев: "В случая по-високата августовска инфлация работи за правителството. По една причина - по-високата инфлация вкарва в бюджета т. нар инфлационен данък - повече пари”.
Елементи на добра новина има и за част от населението.
Петкан Илиев: "Има някакъв елемент за тези, които са теглили кредити. Тези, които държат парите си в банка на влог - те са губещи. При висока инфлация трябва да растат доходите на хората. А увеличението на лихвите не може да следва инфлацията. От тази гледна точка по-лесно се връщат тези пари, които са назаем”.
Но изгодата за кредитоползвателите е под условие, че доходите им растат. В частния сектор за това решава работодателят. Бюджетната сфера ще чака на възможностите на хазната да я компенсира.
Петкан Илиев: "Не очаквам, че до края на годината правителството ще успее да компенсира тази по-висока инфлация с увеличаване на заплатите в бюджетната сфера по една причина - държавният бюджет е гласуван за 2007 и възможностите на правителството са в бъдещия бюджет да заложи някакви компенсаторни механизми по отношение на изядените от инфлацията доходи".
Хасан Адемов: "Това е предизвикателство към управляващата коалиция.
Ако смятате обаче, че с магическа пръчка могат да се повишат доходите у нас - то някой гледа в погрешна посока. Все пак ние можем да харчим, колкото произвеждаме”. Това заяви Хасан Адемов, председател на Парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Проблемът, за който говори Хасан Адемов, е твърде далеч от бита на всеки един от нас, но все така съществен. За да влезе страната ни в Еврозоната, нашата инфлация не трябва да надхвърля с повече от пункт и половина най-ниската възможна инфлация в Евросъюза. Там този усреднен процент обикновено е около 1, 13 на сто. Това означава, че България няма да влезе в Еврозоната преди да свали инфлацията до 2, 6 процента. Според икономисти, точно затова кабинетът пуска инфлацията сега, за да няма следващи скокове в периоди, в които това би попречило на страната ни да влезе в Еврозоната.
