Изложбата е подредена в галерия "Червеното пони" в Стария Пловдив.Образът на Росалия Кирова е във всяко от произведенията, подредени тук. Най-старият й портрет е от 1970-та. Последният - от вчера. Между тях е горещото излъчване на една емоция, която от половин век е сред символите на Стария Пловдив.
Димитър Киров: "Аз я обичам безкрайно много и не мога да си представя живота без нея - това е най-хубавата мъдрост - да стигнеш до човека, който е до теб".
Маестрото и Росалия са заедно 45 години. И ако тя може да се съзре дори между случайните му щрихи, той пък е невидимото присъствие в нейното творчество.
Росалия Кирова: "Когато танцувам, значи, че той ме гледа - знам, че ме гледа и с любов, но знам, че ме гледа и критично, както и аз правя при всяка една картина”.
Изложбата ще остане в "Червеното Пони" до средата на септември. След това част от картините ще гостуват в София, а през октомври, заедно с други творби на Димитър Киров, ще могат да ги водят и българите в Будапеща.
Димитър Киров е роден в Истанбул през 1935 г. Завършва монументална живопис в Художествената академия през 1959 г. при проф. Георги Богданов.
Първите стъпки на художника в живописта са свързани с творците от „пловдивската школа от 60-те години“ – Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и др. Това е време на ярките и силно оспорвани нови търсения в българското изобразително изкуство.
При Димитър Киров фигуративността и абстракцията се допълват взаимно. Това се вижда в цялото му творчество през годините, което тематично може да се обособи в няколко цикъла. Сред тях силно впечатление правят: изгорелите икони, музика и балет, пластове – исторически и културни, ярки бележити личности.
