Това са основно роми и младежи от малките населени места.

Качеството и стандартът на живот на младите хора у нас се подобрява чувствително, коментира заместник-председателят на Държавната агенция за младежта и спорта Михаил Балабанов след правителственото заседание. Днес министрите одобриха Годишния доклад за младежта за 2006 г.

Емиграционните нагласи намаляват и то при високообразованите и квалифицирани слоеве. За тях икономическите стимули за емиграция намаляват. Младите хора виждат все повече възможност за реализация в страната, както и за постигане на приличен материален стандарт на живот, е един от изводите на изследване на социологическата агенция „Медиана”, въз основа на което е подготвен докладът.

85 процента от младите хора имат мобилни телефони, 43 на сто – компютри по домовете. Свободното боравене с новите технологии и чужди езици помага много повече за тяхното бъдещо реализиране и лесното намиране на работа, каза Балабанов. Според проучванията на агенцията обаче младежката общност може да бъде разделена условно на две части – около 85% получават добро образование и шанс за развитие, а другите остават изолирани, неграмотни и бедни.

Той допълни, че продължава да съществува проблемът с интеграция на младежите от малцинствата, тъй като при тях нивото на образованието остава ниско. Наблюдава се ясно изразен процес на ромизация на бедността. Това не значи, че българите и българските турци не присъстват в тази категория, а просто е налице тенденция именно ромите да бъдат най-масово представени в групата на бедните и мизерстващите, поясни Балабанов. Съставлявайки около 8% от младежката група, те излъчват 29% от бедността сред младежите.

Делът на ромите сред младежта се увеличава и след 25 години те ще се половината от младите хора в страната, отбеляза Кольо Колев от агенция "Медиана". Раждаемостта се увеличава най-вече сред ромската общност и е обвързана с получаването на детски надбавки, смята Колев. Младите хора с добро материално положение не се интересуват от тези надбавки и биха искали повече детски заведения – ясли, детски градини и облекчения за наемане на детегледачки, добави той.

Здравният статус на българската младеж е на нормално, средноевропейска ниво. Публикациите за масово разпространение на хипертония, затлъстяване, анорексия и други болести, свързани със стреса, не почиват на стабилни сравнителни данни, каза Колев. Тази тенденция отново е различна при ромите – около 7% са практически вън от всякакъв досег със здравната система.

Достъпът до средно и до висше образование е изключително тясно обвързан с материалните възможности на родителите. По думите на социолога за решаването на този проблем държавата трябва да отпуска стипендии за средно и за висше образование за бедните деца.