Запознахме ви със случая на Радостин Радославов от дома за деца в Тотлебен през ноември миналата година. Тогава той се обърна към министъра на правосъдието с въпроса защо осиновяването му от испанското семейство на Мария и Педро Билбао, което е напълно законно, се бави вече две години и защо Министерство на правосъдието не го включва в регистъра за международни осиновявания.
Радостин се запознава с Мария и Педро през 2004 година. Тогава те пристигат в дома в Тотлебен за да осиновят неговия приятел Евстати, който вече е в Испания с името Иван.
Иван се казва другото момче, когато отидохме за първи път в Тотлебен, за да живеем една седмица с него, Радостин се приближи към нас, каза, че иска да му станем родители, присъедини се и ние решихме че искаме да го осиновим и него."
При положение, че Радостин е можел да бъде включен в регистъра и осиновен още през есента на 2005 година, неясно защо министерството разрешава осиновяването едва през пролетта на тази година.
Мария Икасуриага: „Доволни сме, че вече имаме детето, но от друга страна смятаме, че това вече не може да продължи и да се повтори с други семейства и с други деца.
Искаме да знаем какво са направили отговорните власти, как е могъл съветът по международни осиновявания да държи в чекмеджето случаят на Радостин. Как ще ме компенсират те мен емоционално и икономически дори”.
За Радостин, макар и късно, историята приключва с щастлив край. Засега, на испански той знае само една дума - здравей, но се надява да научи и други.
С новите си дрехи и семейство утре сутринта, той ще замине за град Билбао, като член на семейство Билбао и под новото си име Игор.
