Атанас, Вероника, Илиян, Калина, Мартин и Миглена са постоянно заедно. Били са в една група в детската градина и в един клас в училище. Като се случело някой да се успи за час всичките закъснявали, защото не можели да тръгнат без него. За момента най-дългата им раздяла е била пет часа - времето, в което са били на изпит по математика и химия в София. И шестимата са го изкарали и не са се възползвали от привилегията на близнаците - мине ли един, влизат всички.
Вероника: Всеки искаше първо да разбере какви са възможностите на всеки един и второ едните кандидатстваха за металургия, а ние момичетата мислехме някаква по-хубава специалност.
Калина: Когато завършихме средното си образование, се събрахме и решихме - все пак трябва да учим, тоя живот е труден, за да си нещо трябва да имаш професия, не може само да си със средно образование. И се събрахме да видим кой какво желае и все пак решихме да сме заедно, да сме в едно училище, да не сме разделени.
Миглена: Мислим и за напред да учим, защото искаме да се развиваме като хора, като личности, да имаме професии, за да бъде животът ни за напред по-добър , по-лек.
Атанас: Аз исках да стана футболист, но мечтите ми не се сбъднаха. Ще уча металургия - всичко свързано с химията и с металите.
Всъщност шестимата ще бъдат разделени на две групи. Момчетата ще учат металургия, а момичетата материалознание. Притесняват се малко, защото ще живеят в нов град, а и ще бъдат отделени от майка си. Точно тя обаче е най-притеснена, но и радостна.
Дай боже да изкарат, да почнат работа, това ще е най-голямата радост, казва тя.
