Той уточни, че сигналът е постъпил в центъра между 14 и 15 ч. в сряда от съседка на Антонов. По думите на д-р Гелев смъртта е настъпила преди няколко дни.

Антонов е един от тримата българи, обвинени за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. Тогава българинът е представител на "БГА Балкан" в Рим. Преди това е работил като осветител в театър "София" и библиотекар в Народната библиотека.

Антонов получава тежка психическа травма в затвора "Ребибия". Според българските служби това е в следствие на обработка с психотропни вещества по време на разпитите.

След прибирането си не общува почти с никого и трудно преживява с отпуснатата му от държавата мизерна пенсия.

Името на Антонов се свързва с т.нар. "българска следа"

в атентата срещу папата. Накрая на процеса срещу него дори италианският прокурор пледира за оправдателна присъда. Процесът завърши с оневиняваща присъда поради липса на доказателства.

Антонов, който е посочен от Али Агджа като Байрамич, или човекът, който е трябвало да го закара до площада и след това да го откара до специално подготвения български ТИР, с който да избяга след атентата, тогава е 33-годишен, разказва във филма "Българската следа" (2005 г.) Миролюба Бенатова.

Женен, с дете, с поетични наклонности и романтични навици като например  - да носи свежи цветя в колата си или да храни гълъбите по римските площади. Антонов е арестуван през ноември 1982 г. - година и половина след атентата. 

До връщането му в България най-близо до него е тогавашният консул в Рим Стефан Генев, който вече не крие, че дипломатическата му работа е била прикритие на разузнавателната.
 
"Промяна в поведението му намерих още, когато беше в т.нар. изолация по време на строгия режим. Той ми призна, че постоянно чува някой да му говори, и то много нецензурни думи, и има чувството, че го хипнотизират. Тогава се обърнахме към професор, който ми каза:

"Внимавайте много, защото в Неапол има една лаборатория, в който се правят експерименти с хора и се изтриват част от клетките на паметта и на тяхно място се нанася нова информация, която в даден момент при подаване на особен сигнал  - зрение, слух или обоняние, цялата тази информация затихва, а другата надделява. Личността започва да говори неща, които изобщо не е сънувала", разказва Генев.

"С Антонов не може да се води разговор дори в приятелска среда. Пита с по една дума за хората, които познава, механично повтаря някои реплики, усмихва се, невротично пали цигарите на събеседниците си. Има мания за чистота. Разбира всичко, което му се казва, но отговорите му се свеждат до кимане в знак на съгласие или несъгласие. Така е през последните 24 години. Сам, осакатен и забравен", отбелязва Миролюба Бенатова във филма си, сниман преди две години.