Семейства, раздирани от противоречия, срещи със смъртта, липса на Бог, но също и магията на живота - творчеството на Ингмар Бергман е с богата емоционалност, като фокусът е върху трагичността на човешкото съществуване, пише АФП.

Получил международен успех още през 50-те години на ХХ век ("Усмивки от една лятна нощ", "Седмият печат", "Поляната с дивите ягоди"), Бергман е признат за велик от съотечествениците си едва в края на живота си.

Ингмар (IngmarBergman.se) е роден на 14 юли 1918 г. в Упсала в семейството на пастор. Получава строго възпитание, от което дълго се мъчи да се освободи. Детството си описва като "мъчително и сложно". То оставя следи във всичките му творби, които предават най-вече кризисни моменти.

Учи изкуство, история и литература в Стокхолмския университет. Там за пръв път се увлича по театъра и започва да пише, да играе в пиеси и да режисира студентски постановки.

Кариерата му започва именно от театъра през 40-те години. Той остава негова голяма страст. През 1945 г. решава, че най-добри изразни средства му предлага киното: "Да правя филми за мен е инстинкт, необходимост, като да се храня, да пия, или да обичам".

Киното се превръща в религия 

Характерна за него става гъвкавата работа с камерата, накъсания повествователен стил, който допринася за мрачното изображение на човешката отчужденост и уязвимост.

Първата му работа за киното е сценарият за филма "Ярост" (1945). Той му донася международно признание. В следващия филм, по който работи - "Криза" (1946), вече е сценарист и режисьор.

За "Седмият печат" (1957) Бергман получава специална награда на журито на кинофестивала в Кан. В историята на киното ще останат също "Усмивки от една лятна нощ" (1955), трилогията "Като в огледало"( 1961), "Зимна светлина" (1962) и "Мълчанието" (1963), смятан от мнозина за връх в кариерата му, "Часът на вълка" (1967), "Страстта на Анна"(1969), "Докосването" (1971), "Есенна соната" (1977).

Наричан "женски режисьор",

той дава най-хубавите роли в кариерата на актриси като Брит Нилсон, Хариет Андершон, Ева Далбек, Ула Якобсон, Лив Улман.

През 1982 г., след продължителен престой в Германия заради проблеми с шведските данъчни власти, Бергман снима "Фани и Александър", който получава четири награди "Оскар". След този филм той обявява, че е приключил с киното. След пауза от 20 години обаче застава зад камерата и снима "Сарабанда" за шведската телевизия.

След смъртта на съпругата си Ингрид през 1995 г. Бергман живее сам на остров Фадо, който е декор на много от филмите му. Казва за живота си, че е "непоносим ад", а през 2000 г. открито заявява, че не се страхува от смъртта. Ингмар Бергман се е женил пет пъти и има девет деца.
(По БТА)