Документите са разработени по поръчение на държавния глава от БАН и икономически институти и агенции. Представянето им сложи началото на форума "Български дебати". Още с откриването на Българските дебати президентът очерта липсата на завладяващи цели в обществения живот у нас: “Кризата на партийния език, кризата на партийния модел, криза, за която получаваме индикации и преди, и след проведените избори за евродепутати, може да има своето обяснение и в наследството и разбира се, в качествено новата ситуация, в която всички ние сме поставени”.
Президентът заяви, че не може да приеме факта, че политическият живот у нас се свежда до вътрешнопартийни разпри. И посочи начин за реабилитиране на политиката, а именно - тя да започне да произвежда идеи и управленски решения, които да съответстват на очакванията на обществото и да са полезни за нацията.
“В българското общество се натрупа умора от реактивната политика, от политиката, която отговаря по-често, да не кажа единствено, на моментни дразнители, политика на парче, разминаваща се нерядко с очакванията на хората. Политика, която е добра хранителна среда за радикални, крайни формации”, допълни Първанов.
Президентът говори пред икономическия форум и за нуждата от мобилизация на цялата държава, включително на гражданското общество, за заличаване на "родилните петна на прехода" - сивата икономика, бюрокрацията, корупцията, запуснатата инфраструктура, свръхцентрализацията.
Държавният глава призова още, "да скъсаме с мандатното мислене" при разработването на документи, каквито са докладът и стратегията по основните икономически и социални предизвикателства пред страната. И за да изпревари коментарите, че подобна дейност е извън правомощията му, президентът заяви: ”Аз съм доказал, че не мога да стоя безучастен тогава, когато в държавата, в това число в икономиката и социалната сфера има социални проблеми. И съм готов да посреднича, готов съм да бъда олицетворяващ в момента президентската институция катализатор на търсене в тази посока”.
Към бизнесмените Първанов се обърна с думите, че присъствието им е знак за нагласата те да участват активно и публично във формирането на политиката.
***
Нова стратегия за ускорено икономическо развитие цели България да стане развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, интегрирана с успех в Европейския съюз. Стратегията разглежда периода до 2020 година и е разработена по поръчение на президента.
При публичното й обсъждане заедно с Годишния икономически доклад премиерът Сергей Станишев призова за диалог по новите приоритети на България, главно след влизането й в Европейския съюз: ”След 1 януари българските граждани очакват да заживеят по европейски веднага, като проблем в съзнанието им са доходите. Всяка социална група - учители, лекари, пенсионери - поставя своите искания, за което е нужно да постигнем вътрешни равновесия - каза премиерът Сергей Станишев - Иначе има риск, добави той.
”Първо да дестабилизираме страната финансово. Да се стигне до много по- висока инфлация, която в крайна сметка ще изяде доходите и да изпуснем нещата извън контрол. Казвам го най-сериозно”, категоричен беше Станишев.
За първите 3 месеца на годината под натиска на общия европейски пазар доходите в частния сектор са нараснали с 11%, в публичния обаче има изоставане, признаха икономисти.
Почти всеки втори в трудоспособна възраст у нас не работи. Той е или безработен, или икономически неактивен, посочиха авторите на Годишния икономически доклад.
Като главна задача пред трудовия пазар у нас разглеждаме нарастването на заетостта и ускоряването на темповете на повече работни места. Слабост на документа е липсата на връзка между пазара на труда и данъците, смятат от института "Отворено общество".
Облагането на труда в България за отделните групи и доходи достига 40%, дори и за най-ниското облагане е около 30%, тоест с такова ниво на облагане не можем да постигнем висока заетост и високи доходи.
Като ефективно беше посочено намаляването на осигурителните вноски, което за година доведе до откриване на 200 000 нови работни места в частния сектор.
