Навършват се 40 години от началото на третата израелско-арабска война. Тя продължава само шест дни, но оказва решаващо влияние върху цялата история на региона.
В месеците преди началото на войната Египет започва да струпва войски по границата с Израел, блокира Тиранския пролив в Червено море за израелски кораби и призовава за обединен арабски фронт срещу еврейската държава.
На 5 юни 1967 г. израелската авиация нанася изпреварващ удар срещу всички бази на египетските военно-въздушни сили. В краткотрайния конфликт пряко участват Египет, Йордания, Сирия, Ирак и Саудитска Арабия, а непряко - Алжир и Судан.
В края на войната Израел окупира Източен Йерусалим, ивицата Газа, Синайския полуостров, Западния бряг на река Йордан и Голанските възвишения. Така еврейската държава увеличава почти три пъти територията си и поставя под свой контрол близо един милион араби.
С края на войната обаче конфликтът не приключи, а дори се разрасна и сложи началото на нови борби, отбелязва американската телевизия CNN и разказва:
"На бойното поле арабските армии претърпяха пълен разгром. За шест дни съюзническите сили на Египет, Сирия и Йордания бяха сразени, а цяло поколение арабски лидери претърпяха унижение.
Войната породи вакуум във властта, който отчасти бе запълнен от палестинската съпротива, начело с Ясер Арафат. Те привличаха общественото внимание с драматични отвличания и терористични атаки. Поражението от 1967 г. оказа и по-дълбоко последствие върху арабския свят.
Египет, а по-късно и Йордания, всъщност подписаха мирно споразумение с Израел. Ислямският екстремизъм обаче вече надигаше глава.
Зараждащите се радикални движения в целия арабски свят възприеха политиката на проповедите и на оръжието. В Египет ислямски екстремисти убиха Ануар Садат - първия арабски лидер, подписал мирен договор с Израел. Сред обвиняемите за убийството на Садат беше и един млад доктор.
По-късно Айман Зауахири стана дясната ръка на Осама Бен Ладен и мозъкът на „Ал Кайда” - организация, която извърши редица терористични нападения от Ню Йорк и Вашингтон до Бали, Мадрид и Лондон.
В завзетите от Израел през 1967 г. Западен бряг и Газа ислямистката групировка „Хамас” влезе в съперничество с по-умерените палестински движения по време на първата интифада. По-късно се прочу със самоубийствените си бомбени атаки, преди да вземе властта чрез избори.
На север „Хизбула” тероризираше Израел, докато сложи край на 22-годишната окупация на Южен Ливан. А миналото лято, за първи път от 1967 година насам, не редовна арабска армия, а бойци от „Хизбула” успяха да спрат Израел.
Тази военна победа разби пораженския дух, който повсеместно бе обхванал мюсюлманите.
В борбата между ислямските хардлайнери и старите авторитарни режими в арабския свят първите изглежда повече достигат до сърцата и умовете на хората. През четирите десетилетия след 1967 година тези режими полагат огромни усилия да си възвърнат доверието и авторитета, изгубени в шестдневната война. В резултат избухнаха нови войни, тероризмът ескалира и обхвана целия свят."
