Tочно тези симовли накарали пратениците на султана да се смилят над храма и да не го съборят. Векове по-късно покривът и стенописите на уникалната църква са в окаяно състояние, а някои от постройките се рушат.

Твърди се, че в последните няколко десетилетия държавата също не е била щедра към този храм. Затова родолюбиви българи, решават да го спасят сами.

Добрата новина е, че пари за реставрацията на тази копривщенска църква, а и на останалите паметници на културата в нужда, вече може да се набавят не само с благотворителни инициативи, но и от структурните фондове на Европейския съюз.