В затвора се наложило да ампутират крака му, самият той смята, че причината е неправилно лечение на възникнала инфекция. След като излежал присъдата си, прекарал известно време в социален дом, оказало се, че никой от семейството му не желае да го приюти. Търсейки подслон се отзовал пред заведението на Добромир Ненов. Единственият подслон обаче, който Ненов можел да му предложи е колата си.
Добромир Ненов: "В заведението не мога да го оставя, все пак неудобно е и решихме със съпругата си да го приберем, какво да го правим? Човекът навън ли да го оставим? Храната не е проблем, за една манджа все ще се намери".
Сашо Павлов: "Аз откакто съм се прибрал, вече 2 месеца не съм се къпал, не съм се преобличал. Имам багаж - стои на гарата. Нямам средства за лекарства, кракът ме боли".
От социални грижи в Добрич му дали пари за лична карта, осигурили му и инвалидна количка. Отпуснали му и еднократна помощ от 250 лева. Дом обаче Павлов няма.
Ваня Балчева - зам. кмет на община Добрич: "Страшно много чакащи има в община Добрич и то самотни хора за общински жилища. В момента говорим за човек, който има три дъщери и прероден брат. За съжаление роднините не желаят да се грижат за него”.
Зам.-кметът се ангажира да потърсят квартира за Павлов и да му осигурят социален патронаж и храна. Брат му пък обещал да плаща наема, ако е до 50 лева. Случаят обаче поставя въпроса за реинтеграцията в обществото след затвора, както и за липсата на дома за временно настаняване на възрастни в цялата Добричка област.
