Страната потъна в скръб
18 дни по-късно ликуваше, защото се разбра, че миньорите са живи. Една бележка пъхната в пуснатата в мината сонда за проучване достигна до своя получател.
„Скъпа Лила, аз съм добре, слава на Бога. Надявам се скоро да изляза. Трябват само търпение и вяра. Чувам отново сондата, която си пробива път към нас. Дано успее!”, прочете президентът Себастиан Пинера на 23 август.
След радостта започна подготовката на спасителната акция, а близките на затрупаните мъже заживяха в палатков лагер до мината в очакване. Първо беше пробит тунел с ширината на грейпфрут, през който работниците да получават вода и храна, а и за да бъде установен видео контакт с миньорите. После започна разработването на спасителния тунел и капсулата, с която днес мъжете излизат на повърхността.
Тунелът имаше три варианта
Първият не сработи, защото при пробиването му спасителите стигнаха до една от подпорните стени на мината. Сега се използва вторият тунел, а третият остана резервен. В тунела влиза разработената от чилийските военноморски сили капсула наречена "Феникс". Заради размера й миньорите бяха подложени на диета, за която получаваха и нужните съставки.
И въпреки това всеки от тях е силно свит, защото е тясно. Видеокамера в спасителната капсула следи за евентуален пристъп на паника.
Спасителната операция в цифри:
Капсулата е широка 54 см.
По пътя си минава през 10 извивки.
Изваждането на всеки миньор продължава около 55 минути.
Най-младият от тях е на 19, а най-възрастният - на 63. 10 от мъжете нямат още 30 години.
Според плановете спасителната операция трябва да продължи 2 дни, а 33-мата мъже вече са обявени за световни рекордьори по най-дълго оцеляване под земята.>
