В последните 3 месеца на миналата година петима суданци бягат от Дарфур в България. Сега те живеят в общежитията на Агенцията за бежанците. Историите им са наистина покъртителни.

Те са толкова изплашени, че не искат да покажат лицата си. Страх ги е, че някой в суданското посолство в София ще ги види. И петимата мъже без лица са видели с очите си как близките им загиват - с куршум в главата.

"Те просто нахлуха в къщата ми. Убиваха всички. Убиха моя баща. След това запалиха всичко, което имахме. Просто ей така - без да обясняват защо и какво сме им направили".

"Всичко идва от правителството. Те не ценят живота на хората".

"След като къщата ми беше нападната, загубих съпругата и роднините си, избягах в ЧАД. След това се прехвърлих в Либия. И пристигнах тук".

Тези хора са с дрехите, с които са избягали от Дарфур преди няколко месеца. Ходят с джапанки, независимо, че е зима. Но твърдят, че са щастливи. Защото освен покрив над главата си и сигурност, имат пари - по 65 лева на месец.

"Трябва да мине доста време, за да се върна в страната си. Дори да се прибера вкъщи, винаги ще ме е страх".

Те не искат да говорят за българските летци. Убедени са, че те са добре, защото са скъпа плячка. Не като петимата без лица, успели да избягат.