След няколко неуспешни опита да бъда оригинална и да представя пътя към успеха на бандата "Тouch Down" като "похода" към тъчдаун в Американския футбол се отказвам. Както и предполагах, не е достатъчно да гледаш филма "Всяка една неделя", за разбереш правилата на тази игра.

Но все пак... от 2007г. насам 3-ko, Daneca, Niks и A.P. от Харманли, подобно на отборите в популярната игра, напредват постепенно - ярд след ярд, по пътя към големия успех, който всяка година е различен и винаги е по-голям. Тази година "тъчдаунът" за момчетата от бандата ще бъде, ако успеят да спечелят конкурса за дует със световноизвестния изпълнител Тайо Крус. А в какво ще се изразява за тях успехът догодина... ще видим догодина!

Един следобяд преди няколко дни: Леко притеснена как точно се чете "3-ko", решавам да заложа на "оригинала" и след "Търся Здравко" в телефонната слушалка прозвуча това:

Можеш ли първо да представиш бандата за тези, които не ви познават, въпреки че разбирам, че имате доста фенове?

Ние сме 4 момчета от Харманли. Аз – Здравко Иванов, брат ми – Йордан Иванов, Николай Благоев – Niks и Атанас Хотелов – A.P.

От колко време четиримата съществувате под името Touch Down?

От началото на 2007г. Тогава беше измислено това име. Решихме, че трябва да се случи нещо като лейбъл или група с това име и така...

Споменах вече феновете ви, чиято бройка непрекъснато нараства и се радвате на все повече от тях, въпреки че сте хип-хоп група, а това не е най-популярният стил у нас...

Честно казано мога доста да споря за това. Не, че не е популярен или е малко популярен – доста е популярен този стил тук, но повече са местата, където могат да се радват феновете на друг стил музика, отколкото на хип-хоп. Някак си просто феновете на нашия стил няма къде да ходят да го слушат или да наблюдават изяви на изпълнители от този стил, затова така изглежда според мен. Защото дори и ние, като някакво явление от този стил на българската музикална сцена, показваме, че имаме страшно много фенове, значи страшно много хора харесват тази музика. Така че мисля, че е доста популярен стил в България.

Тогава къде ви слушат хората, как набирате фенове? В инернет? От уста на уста?

Общо взето главният източник на фенове в България, като изключим попфолка, защото той е стилът, който има най-много места, където може да бъде слушан, мисля, че артистите от другите стилове намират фенове главно в интернет. Пък и в момента такова е времето, такова е поколението, че всички едва ли не живеят в този интернет и следят какво става там. Там се следи всичко и да, масата фенове се намират там – в инернет.

Ти можеш ли да посочиш момента, събитието или нещото, което ви направи популярни? Как се случи така, че вие от момчетата от Харманли се превърнахте в Тouch Down с многото фенове?

Не мисля, че има някакъв точен момент, в който изведнъж сме пробили или сме изскочили с нещо. То беше и продължава да бъде някаква градация, изкачване на някаква стълба с всяка година.

През 2007-а, когато започнахме, напълно на майтап направихме първата си песен "Все още влюбен”. Изведнъж се оказа, че става тотален хит в интернет и решихме, че ще продължим да правим други неща. На следващата година така се случиха нещата, че участвахме в "Шоуто на Слави" – това е 2008-а, това също ни издигна на следващото ниво. 2009-а пуснахме дебютния си албум "Градски легенди, Въпрос на Рими" в определена бройка, която ние решихме и всички дискове бяха изкупени из цяла България. Тогава смятам, че се показахме като сериозни музиканти, а не, както ние ги наричаме, "вибокс музикантите", които записват – било то в студио или вкъщи, просто за да си пуснат видеото в инернет. На следващата година вече дойде и първият ни професионален видеоклип "H.O.T.”, който стана тотален хит в България лятото и оглави класацията на The Voice.  След това миналата година дойде и турнето на Кока-Кола и може би така нещата градират. Не е едно-единствено нещо.

След като има такава градация, какво очакваш да ви се случи догодина?

Ами, не знам. Сега, като за начало, всички се надяваме да спечелим проекта, в който участваме за дует със световноизвестния изпълнител Тайо Крус. Всичките ни фенове в момента помагат това нещо да се случи и това ще е следващата стъпка в нашата "градация" вече не към българската, а световна музикална сцена, живот и здраве. После следва и турнето, където се надявам да спечелим нови фенове, много хора да ни видят за първи път и да ни харесат. За догодина – не знам, не знам, времето ще покаже.

Аз ви пожелавам успех и след като вече спомена конкурса, да поговорим повече за него. Имаш ли идея как точно вас са избрали да бъдете част от тази финална тройка (заедно с Лора Караджова и Сантра), от която хората избират дуетен партньор на Тайо Крус?

На мен ми беше казано следното нещо: "едни от най-проспериращите млади български изпълнители”, което нас само може да ни ласкае. Голяма роля е изиграло и нашето представяне на турнето миналата година, което наистина беше много добро по мое мнение, колкото и нескромно да звучи, но то се видя от реакцията на публиката във всички градове, в които бяхме. Естествено, че нямаше да сме в този проект, ако никой не ни харесва.

Следиш ли резултатите от гласуването? Как вървят нещата до момента? Май си дишате във вратовете с другите изпълнители?

Държим първото място от началото на месеца още. От няколко дни си дишаме във вратовете сериозно с Лора, по-скоро тя в нашия, дано не ни мине. Колкото и да я харасваме и да я уважаваме като колежка, първото място е наше. Съжалявам, Лорче :) (Можете да подкрепите Touch Down в конкурса тук>>)

Искам сега да ми кажеш честно – харесваш ли Тайо Крус, беше ли запознат с музиката му преди конкурса или се включихте с идеята да експлоатирате неговата известност с надеждата да се случи нещо хубаво за вас?

Ааа, това звучи доста грубо (смее се). Значи, аз и моите колеги и приятели от Touch Down сме израснали с щатската музика и до ден днешен продължаваме да се интересуваме повече от това какво се случва на световната музикална сцена, отколкото от това какво се случва в България. Затова няма как да не сме запознати с изпълнител като Тайо Курс, който в последните години е един от водещите изпълнители в световния мейнстрийм. Имаме и негови любими парчета. Признавам си, че Higher не ми беше особено любимо парче, но вече ми стана (ха-ха) Покрай проекта ми беше набита в главата, за да я науча. Така че, известен ми беше много преди това, даже много преди той да стане световноизвестен. Аз съм слушал негови неща, когато той беше известен само в Англия.

Tой е един от изпълнителите, които от чист r’n’b се преориентираха и в момента са по-скоро денс сензации. Като че ли стиловете, на които се радвахме преди няколко години, не завучат по същия начин. Какво е товето мнение за тази тенденция?

В Щатите се определя какви са теченията в световната музика, всичко е бизнес, музикалната индустрия е огромна машина за пари и общо взето хората правят бизнес. Това, което се слуша, което се харесва в момента, те го правят. Артистите веднага сменят стила, посоката, за да продължават да са на върха и смятам, че е нормално. Без да казвам дали на мен ми харесва или не. Не, не съм фен на денс музиката, но няма да спра да уважавам някой изпълнител, само защото изведнъж е сменил малко посоката, заради кариерата и феновете си.

Питам те, защото го правят и изпълнители, които имат сериозна фенска маса, например един Snoop Dogg, за когото аз лично не очаквах, че ще направи такава крачка встрани.

Ако ме беше питала, и аз щях да посоча него...

Има ли смисъл от това, когато имаш милиони фенове, които харесват това, което правиш. Може би е, за да останат модерни...?

Да, това е модерно и те искат да са модерни. Но при Snoop Dogg е и друго – той е икона в музиката и може да си прави каквото си поиска и пак ще го слушат хората, ще си има феновете.

Четох някъде в твое интервю, че сред идолите ти са Ja Rule и T.I. Все още ли е така?

Да.  Ja ми беше супер голям идол. Може би един от първите хип-хоп изпълнители, които започнах да слушам сериозно – може би съм бил 7 клас. В момента, като изпълнител, се влияя най-много от T.I. и в същото време на другия полюс, в поп музиката – Джъстин Тимбърлейк. Те двамата са ми големи идоли и хора, коиот ми влияят супер много за това как трябва да се прави музика, за да бъде тя наистина добра, а не просто нещо комерсиално, което да се слуша 2 месеца и после да го забравим.

За съжаление обаче и двамата ти любимци в последно време имат други "задължения" – единият снима филми, а другият влиза и излиза от затвора.

T.I. излиза точно септември от затвора, за да може да гледа турнето на Touch Down (смее се)

Прави впечатление, че някои изпълнители, които се занимават с хип-хоп в България, все още се опитват да подражават на този скандален имидж на световните артисти. Това необходимо ли е? Хип-хоп музиката в световен план отдавна вече не се асоциира толкова с престъпниците, гетата и т.н.

Хип-хоп музиката се свързваше с тези неща през 90-те години. Тя винаги е отразявала живота на афроамериканците в Щатите, защото тя е тяхната музика. Социалният им статус е съвсем различен в момента. Ако тогава един рапър възпяваше това как по цял ден се справя на улицата и какви престъпления трябва да извърши, за да изкара пари, в момента хип-хоп изпълнителите са едни от най-уважаваните хора в бизнеса в САЩ и целия свят и затова в момента е съвсем нормално е те да не пеят какво става на улицата. Те пеят за това колко коли имат, колко мацки имат и какви къщи за милиони имат. Това е съвсем в кръга на нещата. Вече тук в България, както всяко нещо, и това идва със закъснение и някои хора смятат, че трябва да се пее за някакви измислени престрелки, за неща, които ги няма тук. Това си е позьорщина. Това са хора, които всъщност не разбират смисъла на тази музика. Човек в хип-хопа трябва да е истински. Трябва да пееш за неща, които наистина правиш, а не за това, което гледаш по телевизията.

На теб случи ли ти се нещо това лято което си заслужава песен? Би ли написал нещо за това лято?

Не бих направил песен за това лято, защото трябва да пея как сме работили по проекта, как сме се готвили за турне и няма да излезе много интересна песен от това нещо.