Миналата година у нас са извършени 31 трансплантации на бъбреци като само една от тях не е от трупен донор.

От 13 години Красимир Големинов е с бъбречна недостатъчност. Преживял е една трансплантация, но две години по-късно отхвърля бъбрека и се връща на хемодиализа.

Красимир е ходил да търси живот в Молдова и в Индия. Стечения на обстоятелствата не позволяват трансплантациите в чужбина и днес той отново е в листата на чакащите.

Красимир Големинов, пациент на хемодиализа: “Аз живея винаги с надеждата да стигна до бъбречна трансплантация. Правил съм всички опити, защото това е единственият начин да живея”.

Трансплантацията на бъбреци у нас се осъществява или с орган от близък роднина, или от труп. Красимир казва, че така моралната дилема не е по-малка.

Агенцията по трансплантации с подразделенията си в страната отговаря за навременната реакция при нещастни случаи, след които може да се осигурят органи за трансплантация. Запознати казват, че по неясни причини от Плевен често се подават органи, а от най-голямата болница за спешна помощ у нас – “Пирогов” - никога.

***
Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи обръщат внимание върху съществуващите сериозни рискове и опасности за здравето по време на или непосредствено след подобни пътувания до Пакистан, извършвани най-често и без наличието на съответната "медицинска виза".

Една от причините българи да търсят донори в Пакистан е фактът, че там не е забранено живото-неродствено донорство на бъбрек. Българският Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки категорично забранява търговията с органи, се казва още в съвместното съобщение на двете министерства. Българските граждани следва изрично да знаят, че за пътувания до Пакистан с цел трансплантация задължително трябва да разполагат със специална покана за лечение от съответната местна клиника, заверена от Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи на Пакистан. Само въз основа на такава покана, която самият пациент следва да представи в някое от пакистанските посолства или консулства, може да бъде получена валидна пакистанска входна виза.

В опитите си да заобиколят тези задължителни изисквания, установени от пакистанските власти, български граждани стават жертва на съмнителни посредници, нерядко предлагащи и фалшиви пакистански визи, което от своя страна най-често води до недопускането им в Пакистан.

***
За бъбречнотрансплантираните българи в Пакистан няма официална статистика. Информацията се предава от пациент на пациент и по Интернет. Много от трансплантациите са успешни, но има и такива, които завършват с фатален край или се налага спешно експлантиране на присъдения бъбрек.

Марина е на 20 година от Варна. Тя е едно от децата на България , което чака за бъбречна трансплантация. През 2003 година и е присаден нов бъбрек в Пакистан. След като се връщат в България се налага присадения орган да бъде изваден.
Сега Марина е отново на хемодиализа и отново в списъка на чакащите за трансплантация.

За трансплантацията в Пакистан семейството е дало 15 000 долара, сега отново се опитва да събере средства за нова операция.

Миналата година в България са направени 32 бъбречна трансплантации, а в списъка на чакащите за нов орган има повече от 600 души.