Изследванията му доказаха, че докато основните цели на икономическата политика са заетостта, стабилните цени и бързият растеж, понякога трябва да се правят компромиси при потреблението на сегашното и бъдещите поколения. Той потвърди, че не само спестяванията и натрупването на капитал, а също инфлацията и безработицата определят разпределението на социалните помощи сега и в бъдеще, посочва Нобеловият комитет. В края на 60-те години ученият доказва, че инфлацията се определя не само от безработицата, както се е смятало дотогава, но и от очакванията на фирмите и служителите за увеличенията на цените и заплатите. Фелпс създава формула, според която при даден ръст на безработицата един процент увеличение на очакваната инфлация води до същото увеличение на реалната инфлация.
Нобеловата награда за икономика единствена от шестте не е включена в завещанието на Алфред Нобел. Тя е учредена едва през 1968 г. от шведската Централна банка по случай 300-годишнината й и е връчена за първи път на следващата година.
